и по този начин е излязъл извън очертаната ВКС рамка на спора; неоснователно е отказал да възложи допълнително заключение на вещите лица, независимо че представеното от тях заключение не е достатъчно пълно и ясно и че не съдържа отговор на някои от поставените въпроси; не е допуснал изслушването на повторно заключение, въпреки че заключението на тройната експертиза е необосновано и възникват съмнения за неговата правилност и за безпристрастността на експертите. Оспорва и извода, че за причинилия произшествието автомобил не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и че той е следвало да представи застрахователна полица, независимо от наличието на представен по делото официален документ – писмо на Началника на РПУ-гр. Бяла от 15.06.2006 г., който установява съществуването на такава застраховка. Касаторът изразява несъгласие и с преценката за виновно поведение от негова страна, като твърди, че спукването на задната дясна гума на автомобила, предизвикало процесното произшествие, представлява случайно събитие, което той не би могъл да предвиди и да предотврати. Освен това счита, че в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС въззивният съд не е приел съпричиняване на вредоносния резултат от починалите лица въпреки доказаното по делото знание на същите, че водачът на автомобила, в който са пътували, е употребил алкохол, както и че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди не е съобразил критериите за справедливост.