Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП

Чл. 20. […] (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП

Чл. 20. […] (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

доказано ли е с надлежни доказателствени средства в процеса правоизключващото възражение, направено от застрахователя, относно наличието на „случайно деяние? Кой е началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност и по-конкретно да намали скоростта си на движение – този, в който той е имал обективна възможност да възприеме опасността за движение или друг? В какво се изразява дължимата грижа от страна на водача на МПС и оказана ли е тя, така че да изключва вината му за ПТП, ако се е движел със скорост по-ниска от разрешената и е предприел незабавно мерки по спиране, считано от момента, в който могъл за пръв път да възприеме конкретната опасност на пътя? Твърди се, че е налице противоречие с решение №13/17.02.2017 г. по т. д. №50230/2016 г., IV т. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и с т. 1 ППВС №7/30.12.1959 г. Вторият въпрос е свързан с приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с определянето на степента на съпричиняване. Твърди се, че е налице противоречие с решение №145/18.12.2014 г. по т. д. №4332/2013 г., I т. о., ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, спазвайки правилата за формалната логика, опита и научното знание, както и да изложи собствени мотиви по всички доказателства, доводи и възражения на страните във връзка със спорното право? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени с оглед целия доказателствен материал събраните в хода на производството свидетелски показания, като изложи мотиви защо кредитира едни свидетелски показания, а други не? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени с оглед целия доказателствен материал заключението на вещото лице, както и да изложи мотиви защо не кредитира заключението? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и доводи на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК?“; 2. „Кои свидетели са заинтересовани в полза или вреда на една от страните и как следва да е преценяват дадените от тях показания?“. По отношение на първия въпрос се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1985 г., Тълкувателно решение №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №100/08.07.2020 г. по гр. д. 4564/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение №210/09.02.2018 по т. д. №1115/2017 г. на ВКС, I т. о., решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №493/05.03.2013 г. по гр. д. №236/2012 г. на ВКС, I г. о., решение №409/28.02.2013 г. по гр. д. №59/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №134/08.12.2021 г. по гр. д. №1081/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение №97/15.09.2020 по гр. д. №2479/2019 г. на ВКС, IV г. о. и др. По отношение на втория въпрос също се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че даденото по него разрешение от въззивния съд противоречи на ППВС №17/1963 г., решение №194/02.07.2012 г. по гр. д. 92/2012 г. на ВКС, II г. о., решение №297/22.12.20141 г. по гр. д. №4004/2014 г. на ВКС, I г. о., решение №79/12.07.2017 г. по гр. д. №3244/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №65/16.07.2010 г. по гр. д. №4216/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение №207/17.03.2021 по гр. д. №165/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Дали при заявен довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации относно неправилно определен принос на пострадалата в ПТП и вредоносния резултат, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалбата оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал. 2, във вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя; за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№1; решение №206 от 12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №151 от 12.11.2010 г. по т. д. №1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №169 от 02.10.2013 г. по т. д. №1643/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №16 от 04.02.2014 г. по т. д. №1858/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №92/24.07.2013 г. по т. д. №540/2012 г. на ВКС, I т. о. и решение №98/24.06.2013 г. по т. д. №596/2012 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №2; решение №43 от 16.04.2009 г. по т. д. №648/2008 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №3 и решение №118/27.06.2014 г. по т. д. №3871/2013 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос №4.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД. Съдът е посочил, че от фактическа страна, пред първата инстанция чрез показанията на свидетеля К., правилно ценени, като основани на лични впечатления и изхождащи от незаинтересовано лице, се установява, че между ищеца, на 67 г., и загиналата му съпруга С. Б. съществувала трайна и сплотена връзка; двамата били неразделни, свързвал ги дългогодишен семеен живот. След внезапната й смърт ищецът бил съкрушен, психически рухнал и не искал да общува с никого, изолирал се от социални контакти (в пенсионна възраст към този момент), и общувал с пълнолетния им син (на 37 г.), с когото живеели в едно домакинство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

касаторите се позовават на ППВС №4/23.12.1968г., както и на решение №217/20.12.2017г. по т. д.№990/2017г., II т. о., решение №212/11.01.2018г. по т. д.№738/2017г., II т. о., решение №15/26.02.2019г. по т. д.№1277/2018г., II т. о., решение №231/22.01.2018г. по гр. д.№60316, IV г. о. и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се твърди противоречие между изводите, до които е достигнала въззивната инстанция, с ППВС №4/1968 г. и с практика на касационната инстанция по приложението на чл. 52 ЗЗД, обективирана в Решение №93/23.06.2011г. по т. д. №43/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение №259 от 19.12.2014г. по гр. д. №1746/2014 г. на ВКС, III г. о.; Решение №104/25.07.2014 г.; Решение №136 от 01.03.2012 г. по гр. д. №414/2010 г. на ВКС, III г. о.; Решение №88/17.06 2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на ВКС, II т. о. и Решение №158/17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г. на ВКС, I т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право