за употребата на алкохол от водача на лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП, доколкото в образуваното наказателно производство нямало такава квалификация на деянието. Поддържа, че в наказателното производство не е разглеждан въпросът за определяне на действителните стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на виновния водач и неизследването на алкохолното опиянение на водача от прокуратурата в пълен обем в рамките на досъдебното производство и съответно липсата на такова обвинение в обвинителния акт по никакъв начин не следва да обвързва ответника в настоящото производство. Касаторът поддържа, че не е могъл да участва в наказателното производство и в събирането на доказателства за установяване на употребата на алкохол от водача и след като на водача не е повдигано обвинение за управление на автомобил в състояние след употреба на алкохол и липсва произнасяне на наказателния съд за това има ли такова деяние, не е налице и присъда по този въпрос, която да обвързва гражданския съд. В тази връзка счита за неправилен и извода на въззивния съд за недопустимост на съдебномедицинските експертизи. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса: „Обвързва ли присъдата на наказателния съд гражданския съд, когато предмет на изследване на присъдата на наказателния съд е било едно деяние, а предмет на изследване /предмет на спора/ в исковия процес е било извършването на друго деяние?”. Позовава се на противоречие на въззивното решение с решение №25 от 17.03.2010г. по т. д. №211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.