в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което касаторът е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - дали при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът следва да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на пострадалия, не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не кореспондира с мотивите към обжалваното решение. Въззивният съд е бил сезиран с искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени при ПТП. Поради това, за да се произнесе по размера на дължимите обезщетения, съдът е съобразил критериите, които според Постановление №4/68 г. на Пленума на ВС имат значение за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за определяне на възможно най-точния паричен еквивалент на понесените неимуществени вреди. Икономическите параметри от загубата на работоспособност биха били от значение при разглеждане на искова претенция за обезщетяване на имуществени вреди, поради което въззивният съд не ги е обсъждал и не е формирал решаващи изводи по повод на тях. Съобразяването на икономическите параметри от загуба на работоспособност при определяне на обезщетение за неимуществени вреди не е изведено като изискване в задължителната практика на ВС и ВКС и в константната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, с оглед на което по отношение на обсъждания въпрос не е изпълнено и специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнително изискване.