Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 78 ЗДСл

Обезщетение на държавния служител при смърт и увреждане на неговото здраве
Чл. 78. (1) За вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.
(2) Съответната администрация дължи обезщетение и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа и без нареждане, но в интерес на държавната служба.
(3) Съответната администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон. Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред.
(4) Получаването на обезщетението по предходните алинеи от наследниците на починал държавен служител поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство.

чл. 78 ЗДСл

Обезщетение на държавния служител при смърт и увреждане на неговото здраве
Чл. 78. (1) За вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.
(2) Съответната администрация дължи обезщетение и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа и без нареждане, но в интерес на държавната служба.
(3) Съответната администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон. Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред.
(4) Получаването на обезщетението по предходните алинеи от наследниците на починал държавен служител поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел по чл. 172 ГПК? 2. Представлява ли груба небрежност“ в смисъла по чл. 79, ал. 2 ЗДСл. случаят, в който държавният служител, не е съобразил с атмосферните условия през м. януари 2017 г., а именно – количеството сняг навън, и без да смени ботушите си с насъбрал се по грайферите сняг или да отстрани снега, тръгва да слиза по стълби, като именно разтопеният сняг, насъбран по грайферите на ботушите, е причина за трудовата злополука? 3. При наличие на болничен лист за временна неработоспособност с определен режим домашно-стаен, в който не е разрешено и изрично вписано от лекуващия лекар ползване на отпуска в друго населено място и не е определен режим санитарно-курортен, но лицето е ползвало отпуска в друго населено място, нарушен ли е установения с болничния лист режим и императивното изискване по чл. 15, ал. 2 Наредбата за медицинската експертиза, респ. следва ли да се приеме наличието на причинно-следствена връзка на медицинските разходи, които увреденото лице е направило при санитарно-курортния режим? 4. При травма на увреденото лице, настъпила преди трудовата злополука, и на друга травма по причина на следваща трудова злополука, може ли да се приеме, че „посттравматично усложнение с постоянен характер и „цялостно влошаване на здравословното състояние е в следствие само на трудовата злополука, за която увреденото лице претендира обезщетението за неимуществени вреди? 5. При направено от страната искане за преразпит на свидетел, чиито свидетелски показания са били неправилно възприети и протоколирани от първостепенния съд, може ли въззивният съд да откаже доказателственото искане по чл. 267, ал. 2 ГПК? 6. Нарушен ли е принципът за добросъвестно упражняване на права (чл. 3 ГПК и чл. 8 ЗЗД) и представлява ли злоупотреба с процесуално право и опит за неоснователно обогатяване, претендирането на една и съща претенция от увреденото лице, а именно „за репариране на имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Поморие, с дата на прием 01.12.2018 г. и дата на изписване 08.12.2018 г.“ с две различни искови молби за две различни трудови злополуки, по които са образувани две различни дела и са постановени две решения с присъждане на обезщетения? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд е решил първите пет в противоречие с конкретни решения на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а последният – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 78 и 79 ЗДСл.), в съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 172 и чл. 267, ал. 2 ГПК) и е необосновано – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо, 2 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

има ли при тези обстоятелства ищецът право да претендира и получи по-висок размер обезщетение - за репариране на действително претърпените от него вреди- който надхвърля този на изплатеното му обезщетение по чл. 238, ал. 1 ЗМВР, съдът е дал положителен отговор. Посочил е, че като заемащ длъжността „надзирател“ Ц. Ц. е държавен служител по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и за тези служители се прилагат разпоредите за държавна служба на ЗМВР /чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС/; статутът на държавните служители – полицейски органи, се урежда в ЗМВР, на държавните служители по ал. 1, т. 2 – от ЗДСл, а на лицата, работещи по трудово правоотношение – при условията и по реда на КТ и ЗМВР /чл. 142 ЗМВР/. Сравнил е разпоредбите на чл. 238 ЗМВР /съгласно която на служителите на МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна/ и чл. 78 ЗДСл /предвиждащ, че за вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на държавен служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначението или друг негов служител има вина за настъпването им, като претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по исков ред/ и е приел, че първата не препятства предявяването на процесната претенция. Отразил е, че чл. 268 ЗМВР регламентира изплащане на еднократно обезщетение в определен размер без да се урежда имуществена отговорност на администрацията за репариране на действително претърпените неимуществени вреди от причинено по време на работа увреждане, но този правен режим не изключва приложението на чл. 78 ЗДСл /по аналогия-доколкото е налице празнина в закона/. Правилото на чл. 238 ЗМВР има за цел да създаде благоприятен режим за служителите, като им гарантира по-опростен и бърз ред за получаване на фиксирано по размер обезщетение за понесени по служба телесни увреждания /без да е необходимо да прибягват до съдебни процедури и свързаните с тях забавения и тежести/, а не да ги лиши от възможността да търсят по съдебен ред обезщетение за вредите, които надхвърлят по размер предвиденото в закона обезщетение. Обратното би означавало служителите със статут по ЗМВР да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо други държавни служители, както и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения относно правото на обезщетяване на вреди от трудова злополука, без тази разлика да е обоснована-да преследва правомерна цел и да е налице пропорционалност между преследваната цел и използваните средства, в това число с оглед изискванията на чл. 14 Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ вр. с чл. 1 Протокол 1. При тези обстоятелства е прието, че дължимото обезщетение за търпените от ищеца болки и страдания възлиза на 15000лв. и след приспадане на платената му доброволно сума са му присъдени 6523,20лв.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за което да изложи своите мотиви?
Коя е началната дата на лихвите за забава върху обезщетението в условията на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

с отговора на исковата молба; разгледани са доводите на въззивника за доброволно явяване на Н. на мястото на пожара и са развити съображения за недоказване на твърденията на страната.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Симеон Чаначев

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1. Доколко е осъществен сложния фактически състав на възникване на вземането за обезщетение по чл. 328 ЗМВР/или ЗДСл/, а именно – с момента на настъпване на злополуката, който се е осъществил на 3.01.2017 г., към който ищецът е бил държавен служител в ЗМВР със статут по ЗМВР, а производството по удостоверяване на трудовата злополука е започнало след като служебното правоотношение на ищеца в МВР е преобразувано в служебно правоотношение по ЗДСл на основание пар. 69 ПЗР ЗИДЗМВР, то отношенията между страните по повод заплащане на обезщетение за трудова злополука по кой ред следва да се уредят – по реда на чл. 78 ЗДСл или по реда на чл. 79 ПЗР ЗИДЗМВР? и 2. От кой момент се пораждат правата на обезщетение предвидени в КСО?.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Решение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

длъжен ли е съдът да се съобрази с представеното ново доказателство, сочещо на намаляване на иска и да уважи иска /в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; за присъждане на лихви по кредит в размер на 7839.96лв. – по въпроса при получен кредит от родител с цел за лечение на професионално заболяване лихвите по кредита считат ли се за имуществена вреда по чл. 78 ЗДСл., настъпила в патримониума на ищеца /в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и в частта за разноските.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бойка Стоилова

Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

под номера 4б и 5, по които на настоящия състав не е известна практика; на ответника – само в частта срещу въззивното решение по претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и в частта за разноските и само по въпроса под номер 4 „следва ли да се съобрази и към кой момент обезщетителния характер на законната лихва, по който с представеното решение на състав на ВКС ІV ГО по гр. д. №******г. се обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бойка Стоилова

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право