1. „Решението на административния съд, постановено в реституционното производство по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, в който компетентен орган е кметът на общината, обвързва ли Държавата?“; 2. „Разпростира ли се разрешението, дадено с ТР №5 от 14.11.2013 год. по тълк. д. №5/2011 год. на ОСГК на ВКС по приложението на ЗСПЗЗ и върху случаите на отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, респ. представлява ли кметът на общината орган на държавна власт или неин представител в тези производства?“; 3. „Приложимо ли е ТР №5/2011 год. на ОСГК на ВКС по отношение на случаи, при които административното производство се е развило по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС във връзка със Закона за административното производство, а не при действието на АПК?“; 4. „Подлежи ли на възстановяване имот – публична държавна собственост, отчужден по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС?“; 5. „При даденото разрешение Държавата не се ли поставя в неравнопоставено положение спрямо останалите правни субекти?“ и 6. „Какъв е характерът на производството по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС“. Освен това, касаторът релевира и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост във връзка с предпоставките за допустимост на установителния иск и очевидна неправилност на въззивното решение, свързана със съществено нарушение на императивна материалноправна норма, а именно – чл. 7, ал. 4 ЗДС, в комбинация с недопускане проверката на материалната законосъобразност на решението на ВАС, с което е отменено отчуждаването на процесните недвижими имоти.