да се даде положителен отговор. Нормативната уредба – ЗОЕТДДИ, ДВ бл. 55/1991 г., впоследствие ЗППДОП-отм., ДВ бр.38/1992 г. – уреждат преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, но първоначално законът не урежда вещноправните последици от преобразуването. За първи път тези последици са регламентирани с ПМС №201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, като впоследствие една от уредените с него хипотези на раздържавяване е възпроизведена в чл. 17а ЗППДОП /отм./. Същевременно тълкуването на Конституцията, дадено Конституционния съд в решение №19/21.XII.1993 г. по к. д. №11/93 г., което тълкуване е потвърдено с решение №2 от 06.02.1996 г. по к. д. №26/95 г. изисква режима на обектите на държавната и общинската публична собственост, която е извън обсега на действие на чл. 18 Конституцията, да се определи със закон, какъвто е предвиден да бъде издаден в чл. 17, ал. 4 Конституцията. На основание чл. 149, ал. 1, т. 1 Конституцията, тълкуванията на Конституционния съд са задължителни. Следователно когато на държавно предприятие е предоставено имущество извън посоченото в чл. 18 Конституцията, то при преобразуване на това държавно предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество, осъществено преди приемането на закон, с който имуществото се обявява за публична държавна собственост, държавата губи собствеността върху това имущество и същото става собственост на новообразуваното търговско дружество с държавно имущество, дори и с оглед критериите, изведени в решение №19/21.XII.1993 г. по к. д. №11/93 г. на Конституционния съд да притежава характеристиките на публична собственост. След като едноличното търговско дружество с държавно имущество е придобило собствеността, то може да се разпорежда с нея по предвидения в закона ред, включително и да прави апорт в друго търговско дружество.