в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са свързани с проблема дали при реституция по ЗВСОНИ трябва да се изследва наличието на основанията по чл. 2, ал. 3 от цитирания закон за възстановяване на собствеността – имотът да се намира в собственост на държавата, общините или техни еднолични дружества и да съществува реално в размерите, в които е бил отнет. Твърди се, че въззивният съд не е намерил за необходимо да прецени тези обстоятелства, което противоречи на ТР №№1/95 г. и 6/2006 г., както и на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдяното противоречие не е налице. Видно е от мотивите към въззивното решение, касаещи спора от фактическа страна, че в същото е обсъден фактът, че към влизане в сила на реституционния закон имотът е бил включен в капитала на еднолично държавно търговско дружество / [фирма]/, а впоследствие, след влизане на закона в сила - изнесен на публична продан за принудително събиране на парични задължения на дружеството към трети лица. Обсъден е и фактът, че съществуващата в имота постройка /метален цех/ е изградена без каквито и да било строителни книжа, поради което е налице хипотезата на незаконно строителство по смисъла на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. Тези изводи съответстват на събраните по делото доказателства и крайният извод за настъпила в полза на ищците реституция не противоречат на посочените по-горе тълкувателни решения и решения на ВКС по чл. 290 ГПК.