чл. 18 ал. 1 ЗДС

обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 6/ Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните, от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?; 7/ Следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с Постановление №1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС и решения по гр. д. №4265/2014 г. на V г. о., гр. д.№1975/2010 г. на ІV г. о., т. д.№805/2011 г. на ІІ т. о., т. д. №1106/2010 г. на ІІ т. о., гр. д.№6832/2014 г. на ІV г. о. , т. д.№34/2013 г. на ІІ т. о. ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Росица Божилова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 18 ал. 1 ЗДС, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД

Определение №/..2018 по дело №/2017

1) относно задължението на въззивния съд да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия в първата инстанция; 2) относно задължението на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; 3) относно задължението на въззивния съд да събере всички относими и допустим доказателства, да събере и обсъди доказателствата, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати поради процесуално нарушение; 4) кое лице е материалноправно легитимирано да отговаря за вреди, причинени от вредното въздействие на водите на река, настъпили поради бездействие на областния управител по отношение изпълнение на правомощията му по защита от вредното въздействие на водите и поддържане на речните диги, в хипотезата, когато претенцията е насочена срещу непосредствения причинител на вредите, а не срещу възложителя, и съответно – срещу лицето, упражняващо надзор над чужда вещ, а не срещу собственика на вещта; и 5) относно приложението на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД и отговорността за непозволено увреждане по двата състава. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези правни въпроси в противоречие, както следва: първия въпрос – с т. 5 ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №181/14.06.2012 г. по гр. д. №96/2012 г. на II-ро гр. отд. на ВКС; втория въпрос – с решение №109/13.07.2016 г. по търг. д. №1050/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение №724/30.11.2010 г. по гр. д. №507/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №512/29.06.2010 г. по гр. д. №1082/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС; третия въпрос – с ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №255/11.07.2011 г. по гр. д. №587/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №63/13.02.2012 г. по гр. д. №361/2011 г. на I-во гр. отд. на ВКС и решение №304/01.10.2015 г. по гр. д. №2460/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; четвъртия въпрос – с решение №503/21.07.2010 г. по гр. д. №1069/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС; и петия въпрос – с решение №309/04.06.2014 г. по гр. д. №1354/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, ППВС №17/18.11.1963 г. и ППВС №4/30.10.1975 г. По отношение на четвъртия правен въпрос касаторът навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Боян Цонев

Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 18 ал. 1 ЗДС, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 2 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 50 ЗЗД

Определение №/..2017 по дело №/2016

за доказателственото значение на акта за държавна собственост и за доказателствената тежест за опровергаване на приетото в него предвид презумпцията на чл. 114, ал. 1 ППЗДС. Поставя се и въпроса за необходимостта владението да се демонстрира спрямо действителния собственик и да е извършено позоваване на давността, за който също се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Четвъртият въпрос е за доказателствената тежест за установяване, че имота е безстопанствен когато държавата се позовава на собственост на основание чл. 6, предл. второ ЗС. На пето място е въпроса за спазване изискванията на чл. 12 и 235, ал. 2 ГПК за правилно изясняване предмета на спора и обсъждане на всички доказателства по делото и доводи на страните. Шестият въпрос касае липсата на мотиви относно приложимостта на забраните на ЗСГ, ППЗСГ, ППЗТСУ и пар.1 ДР ЗС при придобиването по давност на спорните идеални части. Седмият въпрос е: по какъв начин Държавата следва да докаже, че имотът няма друг собственик по смисъла на чл. 6, предл. второ ЗС когато имотът е в околовръстен полигон и за тази територия няма изработени и приети планове, нито разписен лист.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Веселка Марева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 18 ал. 1 ЗДС, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 6 ЗС, чл. 86 ЗС

Определение №/..2012 по дело №/2012

за представителството на държавата по иск за изпълнението на приватизационен договор. Решение №507/15.07.2009 г. по гр. д.№1312/2008 г., І г. о. не представлява задължителна съдебна практика, тъй като е произнесено в производство по чл. 218-а ГПК /отм./ и се отнася до различен случай. Не може да се сподели аргументът на жалбоподателя, че е налице интерес от провеждане на иска срещу областния управител, поради отказ да деактува като държавен процесния имот. Представеното писмо изх.№2704/173/27.12.2010 г. на областния управител е отговор на искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение, че имотът не е държавна собственост, с което е уведомен, че липсва заповед за отписването. Т. е. писмото е с чисто информационен характер и не дава основание да се направи извод за оспорване във връзка с предоставените му правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗДС. С решение №508/03.06.2010 г. по гр. д.№1048/2009 г., І г. о. е разгледан спор, в който държавата е представлявана по иск за собственост от областния управител по реда на чл. 32, т. 4 ГПК, т. е. след упълномощаване от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Цитираното решение №181/14.06.2012 г. по гр. д.№96/2012 г., ІІ г. о. представлява задължителна съдебна практика и изразеното в него становище е, че независимо кой е предизвикал спора за собственост, представителството на държавата се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството- чл. 31 ГПК. Областният управител може да представлява държавата само ако е упълномощен от министъра- чл. 32, ал. 1, т. 4 ГПК. Той няма собствена процесуална легитимация в спор, по който страна е държавата. Това становище се споделя от настоящия състав на ВКС, ІV г. о. Поради изложеното не може да се направи извод, че обжалваното определение противоречи на задължителна съдебна практика, че е налице противоречива съдебна практика или че е необходимо създаването на такава. Не са изложени съображения за неяснота на правните норми и нужда от тълкуването им, за липса на съдебна практика по разглеждания въпрос, след като изрично се посочва решение постановено по реда на чл. 290 ГПК, или за необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Фактът, че липсва практика в желания от жалбоподателя смисъл, не означава, че липсва въобще практика по повдигнатия от него въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Хитова

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Диана Хитова

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

чл. 124 ГПК, чл. 18 ал. 1 ЗДС, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 31 ГПК, чл. 32 т. 4 ГПК

Определение №/..2012 по дело №/2012

законосъобразно ли е съдът да постанови връщане на заплатената по договора за продажба цена без да е налице развален договор за продажба. Останалите съображения са оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК с възпроизвеждане на касационната жалба. Посочени са съдебни решения, копия от които са представени /няма данни да са влезли в сила/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Надя Зяпкова

Решение №/..2011 по дело №/2009

Относно правото на държавно ведомство да защитава правото на публична държавна собственост върху предоставените му имоти и да претендира от свое име последиците от ползване на имотите не по предназначение и извън нуждите, за които са предоставени. Какви са последиците от ползването на имот публична държавна собственост не по предназначението му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Цачева

Решение №/..2009 по дело №/2008

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Добрила Василева

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Добрила Василева

Решение по (предстои добавяне)