са свързани с процесуалната възможност да се разгледат предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД тогава, когато е налице съставен акт за начет, както и със задължението на съда да определя правната квалификация на предявения иск от основанията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, а не от приложените доказателства. Въззивния съд не е отрекъл процесуалната възможност да се предяви иск с правно основание чл. 45 ЗЗД тогава, когато е съставен акт за начет за причинената вреда, но в случая е приел, че ищецът е предпочел да реализира правата си по реда на особеното исково производство, предвидено в разпоредбите на чл. 299 ГПК и сл. /отм./. Не липсата на процесуална възможност, а липсата на предявен иск по чл. 45 ЗЗД е довел съда до извода за липсата на правна квалификация на иска като такъв с правно основание чл. 45 ЗЗД, като в тази връзка така поставените въпроси относно възможността да се предяви иск с правно основание чл. 45 ЗЗД при съставен акт за начет са неотносими, доколкото съда не е отрекъл тази възможност. Същия извод – относно наличието на два процесуални пътя за защита при наличието на съставен акт за начет се съдържа и в цитираното съдебно решение №637/1986 г. на ВС, ІV гр. отд., постановено по гр. д.№496/1986 г., поради което и не е налице противоречиво разрешаване от съдилищата по този правен въпрос.