са свързани с допустимостта на постановения въззивен акт и касаят възможността да се предявява осъдителен иск при наличие на специалните норми по чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗДФИ и дали същите са с императивен характер. При допустимост на избора на вида на защита, приложими ли са нормите на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и специалната норма за подсъдността по чл. 104, т. 4 ГПК? Втората група въпроси касаят разграничението между кмета като орган на изпълнителнат власт и като представител на общината като юридическо лице и по-специално дале е допустим иск по чл. 21, ал. 1, т. 1, вр. чл. 23, т. 4 и чл. 26 ЗДФИ, предявен от адвокат, който е упълномощен не от общината като юйридическо лице, а от кмета като орган на изпълнителната власт? Третата група въпроси касае промяната в съдебния състав и начина, по който следва да се извърши- чрез електронно разпределение или ръчно, по преценка на ръководителя на съда, от една страна и допустимостта да има различие в датата на постановяване на съдебния акт в Единния портал за електронно правосъдие и на хартийния носител. При различие, коя следва да се приеме за вярна и дали съдебното решение следва да се вписва в съответния регистър преди да е финализиран процеса по електронното му подписване. Четвъртата група въпроси е свързана с приложението на чл. 193 и чл. 183 ГПК, а именно: Допустимо ли е – при заявено с отговора оспорване на истинността на платежни нареждания /без оспорване на съдържанието им/, да се уважава направено за първи път пред въззивната инстанция искане за допускане на експертиза. Следва ли съдът да обсъжда и да извежда изводите си въз основа на представени от вещото лице по назначената експертиза документи и същите да се използват от експерта, без да са приобщени към доказателствения материал? Допустимо ли е във въззивното производство, съдията- докладчик еднолично да издава съдебни удостоверения в полза на вещото лице или следва по искането да се произнесе съдебният състав? Императивна ли е нормата на чл. 183 ГПК? Следва ли съдът – при своевременно оспорване по реда на чл. 193 ГПК, открито производство и назначена експертиза, установяваща неистнинността на оспорените документи, същите да не бъдат изключени от доказателствата, в нарушение на изискванията на чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК? Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от въззивния съд на няколко тома доказателства по делото? Петата група въпроси са свързани с акта за надчет. Дали той е валиден, в случай че е издаден при спряно от директора на АДФИ и невъзобновено с негов акт производство по ЗДФИ, Дали могат да се приемат за истински констатациите в акта за надчет, ако чрез съдебна експертиза е установено, че сумите на извършените плащания не съответстват на посочените в акта? Допустимо ли е, пред вид ограничението по чл. 266 ГПК, едва във въззивното производство общината да прави искане по чл. 192 ГПК за задължаване на трето лице/кметство Бутан/ да представи документи, във връзка с които своевременно е било направено възражение с отговора? Поставят се и въпросите: Дали е допустимо извършването на финансова инспекция на кметство? Дали кмет на кметство може да е субект на имуществена отговорност по ЗДФИ? и При наличието на конкретни неоспорени в хода на финансовата инспекция договори, въз основа на които са издадени също неоспорени в хода на финансовата инспекция фактури, може ли да се приеме, че са наредени плащания по тези фактури и договори, ощетяващи бъджетна организация?