Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 22 ал. 5 ЗДФИ

Чл. 22. […] (5) Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.

чл. 22 ал. 5 ЗДФИ

Чл. 22. […] (5) Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Представлява ли отчетник по смисъла на чл. 23, т. 3 ЗДФИ лице, което е на щатна длъжност в структурата на бюджетно предприятие и упражнява инвеститорски контрол по силата на вменени му с длъжностна характеристика функции, респ. осъществява същите по изрично възлагане от ръководителя на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

От кой момент дължат законна лихва отговорните лица за причинена вреда по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗДФИ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са свързани с допустимостта на постановения въззивен акт и касаят възможността да се предявява осъдителен иск при наличие на специалните норми по чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗДФИ и дали същите са с императивен характер. При допустимост на избора на вида на защита, приложими ли са нормите на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и специалната норма за подсъдността по чл. 104, т. 4 ГПК? Втората група въпроси касаят разграничението между кмета като орган на изпълнителнат власт и като представител на общината като юридическо лице и по-специално дале е допустим иск по чл. 21, ал. 1, т. 1, вр. чл. 23, т. 4 и чл. 26 ЗДФИ, предявен от адвокат, който е упълномощен не от общината като юйридическо лице, а от кмета като орган на изпълнителната власт? Третата група въпроси касае промяната в съдебния състав и начина, по който следва да се извърши- чрез електронно разпределение или ръчно, по преценка на ръководителя на съда, от една страна и допустимостта да има различие в датата на постановяване на съдебния акт в Единния портал за електронно правосъдие и на хартийния носител. При различие, коя следва да се приеме за вярна и дали съдебното решение следва да се вписва в съответния регистър преди да е финализиран процеса по електронното му подписване. Четвъртата група въпроси е свързана с приложението на чл. 193 и чл. 183 ГПК, а именно: Допустимо ли е – при заявено с отговора оспорване на истинността на платежни нареждания /без оспорване на съдържанието им/, да се уважава направено за първи път пред въззивната инстанция искане за допускане на експертиза. Следва ли съдът да обсъжда и да извежда изводите си въз основа на представени от вещото лице по назначената експертиза документи и същите да се използват от експерта, без да са приобщени към доказателствения материал? Допустимо ли е във въззивното производство, съдията- докладчик еднолично да издава съдебни удостоверения в полза на вещото лице или следва по искането да се произнесе съдебният състав? Императивна ли е нормата на чл. 183 ГПК? Следва ли съдът – при своевременно оспорване по реда на чл. 193 ГПК, открито производство и назначена експертиза, установяваща неистнинността на оспорените документи, същите да не бъдат изключени от доказателствата, в нарушение на изискванията на чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК? Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от въззивния съд на няколко тома доказателства по делото? Петата група въпроси са свързани с акта за надчет. Дали той е валиден, в случай че е издаден при спряно от директора на АДФИ и невъзобновено с негов акт производство по ЗДФИ, Дали могат да се приемат за истински констатациите в акта за надчет, ако чрез съдебна експертиза е установено, че сумите на извършените плащания не съответстват на посочените в акта? Допустимо ли е, пред вид ограничението по чл. 266 ГПК, едва във въззивното производство общината да прави искане по чл. 192 ГПК за задължаване на трето лице/кметство Бутан/ да представи документи, във връзка с които своевременно е било направено възражение с отговора? Поставят се и въпросите: Дали е допустимо извършването на финансова инспекция на кметство? Дали кмет на кметство може да е субект на имуществена отговорност по ЗДФИ? и При наличието на конкретни неоспорени в хода на финансовата инспекция договори, въз основа на които са издадени също неоспорени в хода на финансовата инспекция фактури, може ли да се приеме, че са наредени плащания по тези фактури и договори, ощетяващи бъджетна организация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1.“Необходимо ли е при осъществен финансов контрол по Закона за кооперациите, респ. при съставяне на акта за начет по ЗК, да се прилагат чл. 17, ал. 1 и ал. 3 ЗДФИ и чл. 16-22 ППЗДФИ? Неприлагането на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 ЗДФИ и чл. 16-чл. 22 ППЗДФИ представлява ли съществено нарушение на процедурата по съставянето на акта за начет?“ /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 2. „Следва ли в акта за начет да е посочено на какво основание се търси отговорността на отчетника – дали умишлено, от липси или на друго основание? В случай, че е посочено основанието, на което се търси отговорността на ответника, следва ли съдът да се съобрази с посочената правна квалификация?“ /реш.№.163/181.06.15 по г. д.№.6292/2014, ІІІ ГО, реш.№.69/21.05.12 по г. д.№.516/2011, ІV ГО/; 3.“Разликата между цената на стоката от придобиването й, заприходяването й и впоследствие продажбата й в посока на намаление, представлява ли вреда за кооперацията и какъв е вида на вредата?“ /реш.№.163/18.06.15 по г. д.№.6292/2014, ІІІ ГО, реш.№.128/18.01.21 по г. д.№.6/2020, ІІІ ГО, реш.№.226/18.03.09 по г. д.№.926/2008, І ГО, реш.№.158/19.07.11 по г. д.№.1146/2010, ІІІ ГО, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 4.“Допустимо ли е съдът без да е проведено насрещно пълно доказване от ответниците да приеме, че не е налице умисъл при извършване на действия, съгласно акта за начет? Налице ли е презумпция за виновност на начетените лица в акта за начет? При какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет следва да се считат за опровергани?“ /реш.№.449/3.07.06 по г. д.№.2732/04, ІV ГО, реш.№.226/18.03.09 по г. д.№.926/2008, І ГО, реш.№.158/19.07.11 по г. д.№.1146/2010, ІІІ ГО, реш.№.163/18.06.15 по г. д.№.6292/2014, ІІІ ГО/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

1. Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет/АН/, ако в хода на производството по чл. 422 ГПК се опровергаят доказателствата за една от тях?
2. Може ли съдът, разглеждащ иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадена въз основа на АН заповед за незабавно изпълнение, да установи друг размер на вредата, различен от този по АН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1/ Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните и в тази връзка предвидената в чл. 272 ГПК възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение, освобождава ли го от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните; 2/ Материалноотговорно ли е по смисъла на закона, лицето назначено на отчетническа длъжност, но фактически неупражняващо такава поради обосновано отсъствие от работното място – надлежно изпълнение на възложена заповед, за периода на неговото отсъствие; в случай на съставен акт за начет за причинена имуществена вреда от липси и при безспорно установено по делото отсъствие на лицето, имащо качеството отчетник от работното му място за продължителен период от време, през който то фактически не е могло да изпълнява задълженията си по приемане, събиране, съхраняване и отчитане на материални запаси, може ли да се счита, че констатираните в акта за начет фактически констатации за липси по отношение на това лице, се ползват с презумптивна доказателствена сила и в този случай кой е носител на имуществена отчетническа отговорност – дали лицето, което е назначено на отчетническа длъжност или лицето, което фактически е осъществявало тази дейност в периода на отсъствието на отчетника; 3/ Допустимо ли е да се приеме, че е налице липса като предпоставка за възникване на имуществена отчетническа отговорност за конкретно лице, ако дадени вещи са водени само стойностно, не и количествено и съответно ако в хода на финансовата ревизия е констатирана липса на определени вещи, без да е направена пълна количествена /материална/ проверка за тяхното наличие на място; 4/ Подписването на инвентаризационен опис без забележки“ достатъчно основание ли е да се приложи презумптивната доказателствена сила на акта за начет, съставен на база данните в този опис, без материална проверка на място; и 5/ Ако за пораждане на имуществената отчетническа отговорност за липси, с оглед доказателствената сила на акта за начет, е достатъчен обективният факт на нейното откриване, то при наличието на надлежни доказателства по делото, които да го опровергават, следва ли съдът да се позове само на тази презумпция и игнорирайки фактите и обстоятелствата по делото да обоснове отговорността на начетеното в акта за начет лице;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

– кой е опрамощен да определи начина на разходването на средствата от фонд СБКО и допустимо ли е съдът да променя така определения начин, респ. да изключва лица, които компетентният орган – Общото събрание на работниците и служителите, е определил като получатели на средствата от този фонд. Твърденията на касатора в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не обосновават порок на въззивния акт /с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила/, установим пряко и единствено от съдържанието на последния /без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право