не е обуславящ, защото не е въпрос по тълкуване на правна норма, която да е приложена от въззивния съд (т. р. №1/2010г. на ОСГТК). Това е въпрос по правилността на решението, тъй като се изисква преценка ВКС на събраните по делото доказателства, която дейност се извършва едва в производството по чл. 290 ГПК, поради което въпросът е извън приложното поле на чл. 288 ГПК. Дори да се приеме, че въпросът е поставен във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, доколкото касаторът оспорва, че не са обсъдени писмените доказателства, представени от него, то следва да се посочи, че СГС е изпълнил процесуалните си задължения в съответствие с практиката на ВКС по чл. 235 и чл. 236 ГПК като е обсъдил всички доказателства по делото, включително и тези, за които касаторът твърди, че не са били взети предвид от съда. Освен това, ако се приеме, че въпросът е относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, и при условие, че има трайно формирана практика на ВКС по правния въпрос, то искането по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правната си същност ще е искане за изменение на трайно установената практика. Това искане обаче, ще е неоснователно, поради липсата на предпоставките за изменение на практиката- промяна на законодателството или на обществените условия (т. р.№1/2010 г. на ОСГТК).