Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 21 ал. 1 ЗДФИ

Чл. 21. (1) За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 – 3 , установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е:
1. причинена умишлено, или
2. от липси, или
3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.

чл. 21 ал. 1 ЗДФИ

Чл. 21. (1) За противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 – 3 , установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е:
1. причинена умишлено, или
2. от липси, или
3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са свързани с допустимостта на постановения въззивен акт и касаят възможността да се предявява осъдителен иск при наличие на специалните норми по чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗДФИ и дали същите са с императивен характер. При допустимост на избора на вида на защита, приложими ли са нормите на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и специалната норма за подсъдността по чл. 104, т. 4 ГПК? Втората група въпроси касаят разграничението между кмета като орган на изпълнителнат власт и като представител на общината като юридическо лице и по-специално дале е допустим иск по чл. 21, ал. 1, т. 1, вр. чл. 23, т. 4 и чл. 26 ЗДФИ, предявен от адвокат, който е упълномощен не от общината като юйридическо лице, а от кмета като орган на изпълнителната власт? Третата група въпроси касае промяната в съдебния състав и начина, по който следва да се извърши- чрез електронно разпределение или ръчно, по преценка на ръководителя на съда, от една страна и допустимостта да има различие в датата на постановяване на съдебния акт в Единния портал за електронно правосъдие и на хартийния носител. При различие, коя следва да се приеме за вярна и дали съдебното решение следва да се вписва в съответния регистър преди да е финализиран процеса по електронното му подписване. Четвъртата група въпроси е свързана с приложението на чл. 193 и чл. 183 ГПК, а именно: Допустимо ли е – при заявено с отговора оспорване на истинността на платежни нареждания /без оспорване на съдържанието им/, да се уважава направено за първи път пред въззивната инстанция искане за допускане на експертиза. Следва ли съдът да обсъжда и да извежда изводите си въз основа на представени от вещото лице по назначената експертиза документи и същите да се използват от експерта, без да са приобщени към доказателствения материал? Допустимо ли е във въззивното производство, съдията- докладчик еднолично да издава съдебни удостоверения в полза на вещото лице или следва по искането да се произнесе съдебният състав? Императивна ли е нормата на чл. 183 ГПК? Следва ли съдът – при своевременно оспорване по реда на чл. 193 ГПК, открито производство и назначена експертиза, установяваща неистнинността на оспорените документи, същите да не бъдат изключени от доказателствата, в нарушение на изискванията на чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК? Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от въззивния съд на няколко тома доказателства по делото? Петата група въпроси са свързани с акта за надчет. Дали той е валиден, в случай че е издаден при спряно от директора на АДФИ и невъзобновено с негов акт производство по ЗДФИ, Дали могат да се приемат за истински констатациите в акта за надчет, ако чрез съдебна експертиза е установено, че сумите на извършените плащания не съответстват на посочените в акта? Допустимо ли е, пред вид ограничението по чл. 266 ГПК, едва във въззивното производство общината да прави искане по чл. 192 ГПК за задължаване на трето лице/кметство Бутан/ да представи документи, във връзка с които своевременно е било направено възражение с отговора? Поставят се и въпросите: Дали е допустимо извършването на финансова инспекция на кметство? Дали кмет на кметство може да е субект на имуществена отговорност по ЗДФИ? и При наличието на конкретни неоспорени в хода на финансовата инспекция договори, въз основа на които са издадени също неоспорени в хода на финансовата инспекция фактури, може ли да се приеме, че са наредени плащания по тези фактури и договори, ощетяващи бъджетна организация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1.“Необходимо ли е при осъществен финансов контрол по Закона за кооперациите, респ. при съставяне на акта за начет по ЗК, да се прилагат чл. 17, ал. 1 и ал. 3 ЗДФИ и чл. 16-22 ППЗДФИ? Неприлагането на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 ЗДФИ и чл. 16-чл. 22 ППЗДФИ представлява ли съществено нарушение на процедурата по съставянето на акта за начет?“ /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 2. „Следва ли в акта за начет да е посочено на какво основание се търси отговорността на отчетника – дали умишлено, от липси или на друго основание? В случай, че е посочено основанието, на което се търси отговорността на ответника, следва ли съдът да се съобрази с посочената правна квалификация?“ /реш.№.163/181.06.15 по г. д.№.6292/2014, ІІІ ГО, реш.№.69/21.05.12 по г. д.№.516/2011, ІV ГО/; 3.“Разликата между цената на стоката от придобиването й, заприходяването й и впоследствие продажбата й в посока на намаление, представлява ли вреда за кооперацията и какъв е вида на вредата?“ /реш.№.163/18.06.15 по г. д.№.6292/2014, ІІІ ГО, реш.№.128/18.01.21 по г. д.№.6/2020, ІІІ ГО, реш.№.226/18.03.09 по г. д.№.926/2008, І ГО, реш.№.158/19.07.11 по г. д.№.1146/2010, ІІІ ГО, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 4.“Допустимо ли е съдът без да е проведено насрещно пълно доказване от ответниците да приеме, че не е налице умисъл при извършване на действия, съгласно акта за начет? Налице ли е презумпция за виновност на начетените лица в акта за начет? При какви условия презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет следва да се считат за опровергани?“ /реш.№.449/3.07.06 по г. д.№.2732/04, ІV ГО, реш.№.226/18.03.09 по г. д.№.926/2008, І ГО, реш.№.158/19.07.11 по г. д.№.1146/2010, ІІІ ГО, реш.№.163/18.06.15 по г. д.№.6292/2014, ІІІ ГО/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Достатъчно ли е наличието на умисъл по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ да бъде аргументирано с образованието, което притежава привлеченото към имуществена отговорност лице? (По спор между физическо лице и „Медицински център Бел Медик“ ЕООД като солидарно задължени лица и „Многопрофилна болница за активно лечение - Белене“ ЕООД за суми, установени с акт за начет, издаден от АДФИ и издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

1. Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет/АН/, ако в хода на производството по чл. 422 ГПК се опровергаят доказателствата за една от тях?
2. Може ли съдът, разглеждащ иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадена въз основа на АН заповед за незабавно изпълнение, да установи друг размер на вредата, различен от този по АН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

Налице ли е вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ в случай на изплащане на трудово възнаграждение за неправомерно, но реално положен труд, от който дружеството-работодател е реализирало приход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

кога ревизионният акт е редовен и каква е материалната доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт, когато той не е съставен по надлежния ред, поради противоречие със задължителната за съдилищата практика - т. 12 ППВС №5 от 15.12.1955 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

1) налице ли е вреда (обедняване) на дружеството-работодател в случаите на изплащане на трудово възнаграждение за реално положен труд и търпи ли дружеството-работодател (дентален център) загуби (вреди) по смисъла на ЗДФИ в случаите, в които плаща трудови възнаграждения на лице (дентален лекар), осъществил и отчел хирургични дентални дейности, без да притежава хирургична специалност; 2) кога вредата по смисъла на ЗДФИ е причинена умишлено и е пряка и непосредствена последица от поведението на виновното лице; 3) задължен ли е съдът в производството по чл. 422 ГПК по акт за начет да изследва наличието на умисъл в поведението на начетените лица, задължен ли е да разпредели доказателствената тежест в тази насока и допустимо ли е да се приеме категорично, че следва да се носи пълна имуществена отговорност по ЗДФИ, когато в акта за начет и с другите доказателства по делото не е изследван и доказан умисъл; 4) дължи ли съдът в производството по чл. 422 ГПК по акт за начет извършването на квалификация на деянието по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ – дали вредата е умишлена, от липси, или не при или по повод изпълнение на служебни задължения, и допустимо ли е при липса на квалификация на деянието да се приеме, че е налице вреда; 5) дължи ли съдът обсъждане на доводите във въззивната жалба на ответниците, че нямат вина за вреди на ищцовото дружество и дължи ли излагането на мотиви по отношение на вината; необсъждането и неизлагането на мотиви съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е; 6) при проверка на първоинстанционното решение въззивният съд длъжен ли е да приложи императивната правна норма на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ, като изследва наличието/липсата на предпоставки за търсене на пълна имуществена отговорност; 7) допустимо ли е въззивният съд да поставя ограничения на правото за оборване на фактическите констатации в акта за начет с всички допустими доказателствени средства, с аргумента „писмено начало“; 8) в случай, че констатира неточни или неправилни указания на първоинстанционния съд по отношение на подлежащите на доказване факти (вреда, умисъл), следва ли въззивният съд служебно да даде указания относно тях и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства; 9) следва ли да се носи пълна имуществена отговорност по ЗДФИ за добросъвестно получени суми – част от месечни трудови възнаграждения; 10) в рамките на правомощията на АДФИ ли е преценката за спазването на медицински стандарти, утвърдени с Нар. №23/18.11.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт „лицево-челюстна хирургия“ и Нар. №50/26.11.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „орална хирургия“, при условие, че контролът по изпълнение на тези наредби е вменен на ИА „Медицински одит“, Р. и органите за управление на медицинските заведения, и не е в обхвата на чл. 2, ал. 2 ЗДФИ, а за нарушенията им се предвиждат санкции по ЗЛЗ и ЗЗ; 11) за установяване на наличието на предпоставката „противоправност“ по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ достатъчно ли е посочването на нарушен нормативен акт или съдът дължи посочване на конкретна нарушена императивна разпоредба от цитирания нормативен акт; и 12) законосъобразно ли е ангажирана пълна имуществена отговорност по ЗДФИ с твърдението, че е налице противоправно поведение на начетените лица, като се посочват за нарушени едновременно два нормативни акта, без да се сочи конкретна нарушена императивна разпоредба и без за нарушението на тези нормативни актове да се предвижда отговорност, различна от административно-наказателната. По отношение на първите осем правни въпроса жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържат, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие, както следва: първия въпрос – с решение №256/26.09.2013 г. по гр. дело №1338/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение №69/21.05.2012 г. по гр. дело №516/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, втория въпрос – с решение №267/09.12.2014 г. по гр. дело №7254/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, четвъртия въпрос – с решение №69/21.05.2012 г. по гр. дело №516/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и останалите пет въпроса от тази група – с т. 2 от тълкувателно решение (ТР) №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на другите четири правни въпроса жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателите навеждат и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като в тази връзка поддържат, че пълната им имуществена отговорност по ЗДФИ е ангажирана въз основа на акт за начет, в който липсвало посочване на тяхно умишлено и противоправно поведение, както и че е необоснован („нелогичен“) изводът на съда, че осъществявайки, без да има специалност за това, хирургична дентална дейност, от която за дружеството-ищец постъпва приход, жалбоподателката-ответница е нанесла вреда на същото, получавайки възнаграждение за труда си.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

(процесуалноправен и материалноправен): 1. Ползва ли се с доказателствената сила по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ актът за начет (АН), който финансовият инспектор е съставил, без да мери, тегли и брои повереното имуществото на лицето по чл. 31 ЗДФИ (МОЛ), а констатациите в акта е изградил въз основа на инвентаризационни описи? и 2. Следва ли да се ангажира пълната имуществена отговорност на същото лице, ако то не е причинило вредата умишлено? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение №267/ 09.12.2014 г. по гр. д. №7254/2013 г. на ВКС, IV-то ГО, решение №69/21.05.2012 г. по гр. д. №516/2011 г. на ВКС, IV-то ГО, решение №256/26.09.2013 г. по гр. д. №1338/2012 г. на ВКС, IV-то ГО и определение №189/10.02.2012 г. по гр. д. №1694/2009 г. ВКС, IV-то ГО. Позовава се и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в съществено нарушение на процесуалния закон (чл. 22, ал. 2 и 5 ЗДФИ и чл. 154 ГПК) и в противоречие с чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. Претендира разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

страната общо е посочила, че с оглед постоянната практика на ВКС /неуточнена/, съдът бил длъжен да прецени всички доказателства, доводи и възражения на страните, както и да изложи свои правни изводи. Касаторът противоречиво е заявил, че съдът от една страна не е обсъдил всички събрани доказателства, а от друга е заявил, че той е изпълнил това свое задължение „формално“. В заключение лаконично е отбелязано, че поставеният въпрос и посоченото във връзка с него в касационната жалба обуславя наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Симеон Чаначев

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право