за дължимост на ДДС, който е извън неговата компетентност и поради произнасяне извън предмета на спора. Касаторът поддържа и твърдение, че обжалваният акт е неправилен- постановен в нарушение на закона и необоснован, поради което следва да се отмени. Излага доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила е разгледан въпросът дали трябва да се начислява ДДС по процесната сделка- без да е променен докладът по делото, без да са уведомени страните и да им е предоставена възможност за изложат защитните си тези. Намира, че решението е необосновано, като решаващият съдебен състав не е съобразил периодичните плащания между страните и признанието с конклудентни действия на дължимостта на ДДС по конкретните фактури. Счита, че съдът не може да преценява дали се дължи ДДС или не, а единствено дали е платена договорената цена. Моли да бъде обезсилено решението и върнато за ново разглеждане на въззивния съд, евентуално- отменено, като бъде постановено ново за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва. Претендира разноски.