1) относно задължението на решаващия съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права; 2) какво е процесуалното значение на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело; 3) има ли съдебният изпълнител (СИ) законова възможност да върне изпълнителното основание на взискателя преди влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело; 4) валидно извършени ли са изпълнителните действия по новообразувано изпълнително дело, което е образувано въз основа на изпълнително основание, което е било такова по прекратено изпълнително дело, по което сроковете за обжалване на постановлението за прекратяване не са изтекли; и 5) представлява ли валидно изпълнително действие изпращането на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка. По отношение на първите два правни въпроса жалбоподателите навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържат, че въззивният съд разрешил първия въпрос в противоречие с решение №331/19.05.2010 г. по гр. дело №257/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №27/02.02.2015 г. по гр. дело №4265/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а втория въпрос – в противоречие с решение №228/12.12.2019 г. по гр. дело №3047/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение №115/04.07.2019 г. по гр. дело №4861/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №179/27.07.2016 г. по гр. дело №1653/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Също по отношение на втория въпрос, както и по отношение на последните три правни въпроса касаторите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателите сочат и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като считат, че съставлявал очевидно нарушение на формалната логика фактът, че въззивният съд не обсъдил съображенията им за отрицателен отговор на третия и четвъртия от горните правни въпроси, а именно – според касаторите, съдебният изпълнител не следвало да връща изпълнителния лист на взискателя преди влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, „под страх“, че това ще доведе като последица невалидност на изпълнителните действия по новообразуваното изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист.