Несъбирането от ЧСИ на авансово дължимата такса от взискателя, а събирането ѝ направо от длъжника, съставлява осъществено от обективна страна дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ, като в зависимост от конкретните обстоятелства следва да се преценява дали то е и виновно извършено от ЧСИ. За да действа правомерно, поначало ЧСИ е длъжен да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие, едва след като последният вече е внесъл дължимата за него авансова такса. За да не увреди интересите на взискателя, обаче, ЧСИ е длъжен да предприеме извършването на поисканото изпълнително действие и в случаите, когато взискателят все още не е внесъл дължимата за него авансова такса, ако това изпълнително действие не търпи отлагане. Такива нетъпрящи отлагане изпълнителни действия по принцип, са имащите и обезпечителна за принудителното изпълнение функция действия, сред които е и запорът върху вземане на длъжника. Поради това, ЧСИ е длъжен да изпрати запорното съобщение на третото задължено лице веднага след подаването на молбата на взискателя за налагането на запора (ако са налице и останалите необходими предпоставки за това, например – известен е адресът на третото задължено лице); а за да избегне дисциплинарната отговорност по чл. 67 ЗЧСИ, едновременно с това ЧСИ е длъжен да предприеме и действията по събирането на авансовата такса, като изпрати на взискателя съобщение по чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 426, ал. 3 ГПК – да представи в едноседмичен срок документ за внасянето на дължимата авансова такса.