относно необходимостта при осъществена цесия длъжникът да бъде уведомен надлежно за разваляне, респ. прекратяване на договора, за да се породят последиците от развалянето. Решаващият касационен състав по реда на чл. 290 ГПК е приел, че действието на развалянето, респ. прекратяването на договора за прехвърляне на вземания настъпва спрямо длъжника от момента, в който му е съобщено за това от цедента или от цесионера. В тази връзка, в настоящият случай, това действие е настъпило с уведомяване на банката- длъжник от цедента на 22.06.2015г. Същото изявление, макар и по-късно е отправил и цесионера, уведомил синдиците за прекратяване на договора за цесия. Вземането, предмет на договора за цесия, в пълен размер е било заявено от вложителя А. по реда на чл. 63, ал. 1 ЗБН. Или, в случая, съдът е следвало да отчете не само едностранчиво погасителния ефект на надлежно отправеното изявление за прихващане от страна на цесионера, който е погасил свои задължения към длъжника и при действителност, на което прихващане, неговите мотиви биха обосновали постановения от него правен резултат, тъй като при действителност на прихващането, плащането с цедираното вземане е осъществено и същото не може да бъде върнато в патримониума на цедента, независимо от разваляне на договора за цесия, но и правният ефект от влязлото в сила решение по чл. 58, ал. 3 ЗБН, с което това прихващане е обявено за относително недействително, като последиците по отношение на прихващането са настъпили или могат да отпаднат с обратно действие по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Именно ефекта на така установената сила на пресъдено нещо формира и извода относно действието на цесията за страните по този договор и за отношенията им с длъжника, който продължава да дължи, с оглед това, че погасителния ефект на прихващането се счита за ненастъпил спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник. Т. е. вземането следва да има носител, след като не е безусловно удовлетворено.