1. Качеството вложител” субективно качество ли е с оглед на личността?; 2. Прехвърлимо ли е чрез договор за цесия качеството вложител” по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност?; 3. След уведомяване и осчетоводяване на прехвърленото вземане по влог от страна на длъжника – банката по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цесионерът придобива ли качеството вложител” по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗБН?; 4. Придобитото вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане (цесия), произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки, отговарящи на дефиницията за вложител” по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗБН? Също поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл и е пренебрегнал следните съществени материални и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, от решаващо значение за производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./, както и за развитието на правото: 1. Следва ли цесионерите да предявят вземанията си пред синдика в сроковете и по реда на чл. 63, ал. 1 ЗБН или следва да бъдат включени служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания по чл. 64, ал. 1 ЗБН?; 2. С оглед на това, че вземането е придобито до една година преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, следва ли кредиторът да се удовлетворява по реда на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН като вложител?; 3. Отговаря ли на дефиницията за вложител” съгласно пар. 1, т. 4 ДР ЗБН цесионер, за когото не е налице, което и да е от следните условия: не е в правоотношение с банката, не е сключил договор за влог с банката, не е предоставил парични средства на банката, не е идентифициран от банката съгласно вътрешните правила, не е приел общите условия на банката, не заплаща такси по тарифата на банката за обслужване на сметката, по която е осчетоводено прехвърленото вземане, не е извършена задължителна проверка по реда на ЗМИП?; 4. Законосъобразно ли е списъкът на приетите вземания да бъде допълван с кредитори – цесионери с ред на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН? Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение.