1/ Следва ли да се придава обратна сила на материалноправна разпоредба, когато нейното обратно действие не е уредено в изрична норма в законовия текст? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с актове на Конституционния съд и Съда на Европейския съюз / цитирани решение на КС №10 по конст. дело №8/2013 г. , решение на КС №4 по конст. дело №12/2013 г. / Въпросът е предпоставен от липсата на предвидено обратно действие на изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН, обн. в ДВ бр.98/28.11.2014 г.; 2/ Нарушени ли са правата на физическите и юридическите лица, сключили договори за цесия и направили материалноправни изявления за прихващане, които права са гарантирани, съгласно споразумението за прихващане? – въпросът обосноваван при формално заявена идентична хипотеза, но с позоваване на противоречие с чл. 77 Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, според който „ държавите членки осигуряват подходяща защита на споразумения за прихващане, така че да се предотврати изменение или прекратяване на правата и задълженията, които са защитени съгласно споразумението за прихващане; 3/ Какъв е характера на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН – материалноправна или процесуалноправна и ако е материалноправна преурежда ли правоотношения, възникнали преди изменението й / обн. ДВ бр. 98/28.11.2014г. или само тези настъпили след изменението й?;4/С предявяване на иск за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане, въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и извършва ли се преуреждане на възникналото, поради прихващането, правоотношение?;