не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос, по начина, по който е формулиран, предпоставя извършването на проверка на фактите по делото, каквото произнасяне касационната инстанция дължи едва при разглеждането по същество на частната касационна жалба, но не и в производството по допускане на касационния контрол. Вторият въпрос, касаещ вида на иска и търсената с него защита, е изцяло хипотетичен и не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на претенцията. В обжалваното определение не са изложени съображения, дали преценката за допустимостта на иска и неговата квалификация може да се извърши преди доклада на съда по делото, съответно - за съществуване на право на иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Освен, че отсъства общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, необоснован по отношение на тези въпроси е и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно задължителните указания в т. 4 Тълкувателно решение №******г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, нуждаеща се от тълкуване, приложима в отговор на всеки от въпросите. Отделно от това, посоченото основание не е налице по отношение на първия въпрос, предвид съществуващата ясна и непротиворечива практика на ВКС, че съдът следи служебно за наличието на абсолютни процесуални пречки за развитието на процеса по всяко време и ако такива са налице е длъжен да прекрати производството, независимо от фазата на неговото развитие.