Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 60а ал. 1 ЗБН

Искове за връщане на получено имущество
Чл. 60а. (1) Синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато:
1. третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или
2. полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му.

чл. 60а ал. 1 ЗБН

Искове за връщане на получено имущество
Чл. 60а. (1) Синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато:
1. третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или
2. полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

са релевантни за изхода на производството, но не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН в достатъчна степен ясно регламентира, че банката в несъстоятелност е освободена само от предварително заплащане на дължимата държавна такса за исковете по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, а не изобщо от заплащане на държавна такса по тях. Поради тази причина предвиденото в посочената норма, че таксата се събира съответно при уважаване на иска – от осъдената страна и при отхвърляне на иска – от масата на несъстоятелността, дава отговор на въпроса за дължимостта на държавната такса, когато ищецът е освободен от предварителното ѝ внасяне, не само при нормалното развитие на съдебното производство /при решаване на спора по същество/, но и при приключване на делото без произнасяне по същество /при връщане на исковата молба и прекратяване на производството/. Обстоятелството дали страната е дала повод за завеждането на делото, респ. дали към момента на завеждането му е било налице основание за това, е относимо към въпроса за разпределяне на отговорността по чл. 78 ГПК за направените по делото разноски, но не и за дължимостта на държавната такса в полза на бюджета на съда. С оглед на изложеното, не може да се счете, че произнасянето от касационната инстанция по приложението на чл. 60а, ал. 2 ЗБН ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, още повече, че освен цитираната от състава на Апелативен съд София практика, е формирана и друга такава, намерила израз в решение №60131/2021 г. по т. д. №2676/2019 г. на I ТО, решение №60158/2021 г. по т. д. №763/2020 г. на I ТО, решение №60167/2021 г. по т. д. №1284/2019 г. на II ТО, решение №601329/2021 г. по т. д. №1828/2019 г. на I ТО, решение №34/2022 г. по т. д. №571/2021 г., решение №60 131/2021 г. по т. д. №2676/2019 г., решение №60142/2021 г. по т. д. №2675/2019 г. на ТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос, по начина, по който е формулиран, предпоставя извършването на проверка на фактите по делото, каквото произнасяне касационната инстанция дължи едва при разглеждането по същество на частната касационна жалба, но не и в производството по допускане на касационния контрол. Вторият въпрос, касаещ вида на иска и търсената с него защита, е изцяло хипотетичен и не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на претенцията. В обжалваното определение не са изложени съображения, дали преценката за допустимостта на иска и неговата квалификация може да се извърши преди доклада на съда по делото, съответно - за съществуване на право на иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Освен, че отсъства общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, необоснован по отношение на тези въпроси е и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно задължителните указания в т. 4 Тълкувателно решение №******г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, нуждаеща се от тълкуване, приложима в отговор на всеки от въпросите. Отделно от това, посоченото основание не е налице по отношение на първия въпрос, предвид съществуващата ясна и непротиворечива практика на ВКС, че съдът следи служебно за наличието на абсолютни процесуални пречки за развитието на процеса по всяко време и ако такива са налице е длъжен да прекрати производството, независимо от фазата на неговото развитие.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не попада в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не съответства на мотивите на обжалвания съдебен акт. Правното основание на предявените искове е прието като такова, при което сочените от ищеца в исковата молба факти са включени в хипотезата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН, която е действала към момента на предявяване на исковете. Поради това, дали хипотетично тези искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и дали това обстоятелство има значение, не е правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по начин, обуславящ изхода на спора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищецът, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото. Твърди се, че въведеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно, доколкото не съществува правна норма, която да предвижда дължимост на държавна такса в разглежданата хипотеза.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

“Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?“ , който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Последното се обосновава с доводите, че не е налице отхвърляне на иска съгласно чл. 60а, ал. 2 ЗБН, като производството не е прекратено по вина на ищеца, доколкото до обявяване на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 ЗБН синдикът е упражнявал признато от закона право, без да има възможността сам да преценява дали е налице противоречие с Конституцията, като по приложението на чл. 60а, ал. 2 ЗБН не е формирана съдебна практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за цената на иска може да бъде повдиган от съда или от ответника, когато счетат посочената от ищеца цена за неточна, но по делото няма данни за определена от съда действителна цена на иска в друг размер от сочения от ищеца. Установено е, че не се е развила и процедура по чл. 70, ал. 3 ГПК, а сочената от ищеца цена на иска е обоснована от изложените с исковата молба доводи средства на банката в размер на общо 234 458 810 лв. чрез поредица от сделки, които са послужили за закупуването на процесните имоти, включително - са поддържани твърдения за занижаване на оценките на извършени апорти като част от редицата сделки, предвид на което и правилно първоинстанционният съд е възприел сочената от самия ищец цена на иска с исковата му молба за определяне на дължимата от последния на основание чл. 71 ГПК държавна такса.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд, съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Върбанова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Обявяването с решение на Конституционния съд на РБ на противоконституционността на правна норма, съдържаща предпоставките за уважаване на иск за връщане в масата на несъстоятелността на имущество с произход от банката, при все още висящо исково производство, води ли до недопустимост на иска или съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора? 2. Обявяването с решение на Конституционния съд на РБ на противоконституционността на правна норма, с която законодателят придава обратно действие на разпоредба, с която се предвижда по – дълъг срок за предявяване на иск, води ли до недопустимост на иска, предявен в новия по – дълъг срок, но преди предявяване на противоконституционността на нормата? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. В обжалваното определение отговор на тези въпроси не се съдържа, същите не са обсъждани и при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Както бе посочено, решаващ довод за постановяване на определението е обявяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а ЗБН, като изводът на въззивният съд е изцяло в съответствие с константната практика на ВКС, според която предметът на делото се определя от съда с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания от ищеца петитум, а предвид обявяването на разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б ЗБН /с които се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици/, исковите производства по тези текстове са недопустими. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/, като с решение №22/1995 г. по конст. д.№25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение №3/28.04.2020 г. по конст. д.№5/2019 г., Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага - „не се прилага означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да й противоречи, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск /което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно/ и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

12312 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право