от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от общо 7-те правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на САС в атакуваното решение по спора, въведен с двата обективно съединени под условието на евентуалност установителни иска срещу „Вили Вист“ ЕАД с правно основание по чл. 3, ал. 3 ЗБН и съответно – по чл. 26, ал. 2, предл. трето-то ЗЗД, във вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Първият от тях се отнася до правилността на атакуваното въззивно решение, но погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. второ-ро ГПК /невъвеждано впрочем в обстоятелствената част на касационната жалба според изискването на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК/, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Останалите шест т. нар. „материалноправни“ въпроса, релевирани с оглед тезата за наличие на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са с изцяло хипотетичен характер, понеже реално не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното решение, в мотивите към което ясно е обосновано, че към процесното прихващане, обективирано в изявление от 30. Х.2014 г., когато все още нито е била отнета лицензията на банката, нито спрямо нея е било открито производство по несъстоятелност, не могат да намерят приложение нито правилата на чл. 3, ал. 3 ЗБН, нито това по чл. 59, ал. 2 ЗБН.