1/ Предвижда ли разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗБН ограничение на приложимите фактически състави на иска по чл. 135 ЗЗД и при предявен от синдика на банка в несъстоятелност иск приложим ли е фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД или е приложим само този по чл. 135, ал. 3 ЗЗД?; 2/ При извършване на преценка кой от двата фактически състава на чл. 135 ЗЗД е приложим, кой е критерият за определяне момента на възникване вземанията на кредиторите на банката в несъстоятелност – датата на възникване на отделните вземания на кредиторите или определената от съда дата на неплатежоспособност?; 3/ Фактическият състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен за попълване масата на несъстоятелността на банка, включва ли знание у длъжника за лошо финансово състояние на банката, което да обуслови неплатежоспособност на същата или е достатъчно само наличие на знание за увреждането?; 4/ При преценка относно наличието на намерение за увреждане по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, следва ли съдът да съобрази и характера на сделката и по-конкретно безвъзмездния й характер, който директно води до намаляване масата на несъстоятелността? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на формирана съдебна практика и значение на отговорите им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпросите касаещи иска по чл. 135 ЗЗД се поддържа недопустимо стеснително тълкуване на нормата, с изключване приложимостта на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, въвеждането на непредвидена от законодателя фикция – че вземанията на всички кредитори са възникнали на началната дата на неплатежоспособността на банката, както и съобразяването на елемент, непредвиден във фактическия състав на иска – знание на длъжника за лошото му финансово състояние към момента на разпореждането. Досежно иска по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН касаторът намира, че постановеното решение по т. д.№ 3106/2018 г. на І т. о. на ВКС не дава отговор на поставения въпрос.