касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че при постановяването на решението си въззивният съд се е отклонил от разрешенията, дадени в ТР №1/08.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №222/06.04.2017г. по т. д.№425/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №134/30.12.2013г. по т. д.№34/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №212/01.02.12г. по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС/; 5. Под знание за неплатежоспособност следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на търговската банка или следва да се разбира като знанието на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката в това число за отрицателната й капитализация?; 6. При извършване на преценка за наличие на знание, съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане?Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по см. на чл. 59, ал. 3 ЗБН?Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?; 7. Следва ли предвиденото знание по чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено с доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице, или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане?Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде доказано с косвени доказателства, с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?.