Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 59 ал. 3 ЗБН

Прихващане
Чл. 59. […] (3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

чл. 59 ал. 3 ЗБН

Прихващане
Чл. 59. […] (3) Прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– относно правомощията на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт, цитираната от касатора и служебно известна на състава съдебна практика последователно приема, че и при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата и след обсъждане на въведените от страните доводи и възражения, като следва да формира свои собствени фактически и правни изводи, както и да се произнесе по изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение в рамките на предмета на въззивната проверка по чл. 269 ГПК. В конкретния случай не се установява отклонение от посочената практика, като несъгласието на касатора с изложените от въззивния съд мотиви по съществото на спора, формирани след обсъждане на всички относими към разрешаването му доказателства и доводи, не може да обуслови уважаване на искането за достъп до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №725/10.12.2019 г. по ч. т. д. №2426/2019 г. на II т. о., решение №39/02.07.2019 г. по т. д. №1283/2018 г. на I т. о. и определение №60454/13.07.2021 г. по т. д. №630/2020 г. на I т. о. Останалите формулирани въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с оглед предотвратяване на противоречиво тълкуване по въпросите и предвид липсата на съдебна практика по същите.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът касае правилността на изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за нищожност на волеизявлението за прихващане, което е основано на довода, че цесията има характер на платежна операция, доколкото уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има характер на платежно нареждане. Правилността на обжалвания акт е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство/ мотивите към т. 1 на ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

1. „Оборима ли е презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН, и следва ли лицата, които са заинтересувани от несъществуването на установения в презумпцията факт, да я оборят?“; 2. „Може ли да се приеме за предварително изразяване на становище по отношение приемането за доказани или недоказани на релевантни за спора факти даването на указания на ответниците в доклада по чл. 146 ГПК за оборване на презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 ЗБН?“ Твърди, че първият от поставените въпроси е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение №239 от 15.05.2018 г. по т. д. №986/2017 г., I т. о., според която чл. 59, ал. 4 ЗБН въвежда необорима презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението на кредитора е придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 Закона за кредитните институции. Вторият въпрос е въведен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторката поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

кога именно възниква посоченото постестативно право на кредиторите. Поддържа становището си, че датата на възникване на правото на иск е от съществено значение, защото именно към този момент следва да се преценява коя е приложимата редакция на нормата, която урежда съществуването на потестативното процесуално право. В тази връзка твърди, че макар моментът на възникване на това право да е централен в решението на първоинстанционния съд, то същият изобщо не е разгледан от въззивния съд в обжалваното решение. Счита за важно в настоящият спор да се изясни коя е приложимата в случая редакция на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН -преди или след изменението от 28.11.2014г. Касаторът счита, че приложимата редакция е тази след изменения, тъй като макар разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗБН да имала материалноправен характер, то ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба били с процесуалноправен характер, доколкото същите представлявали правни норми, които уреждат правото на предявяване на отменителен иск в рамките на производството по банкова несъстоятелност. В допълнение счита, че следва да се отчита и момента на възникване на фигурата на кредиторите на несъстоятелността в производството по банкова несъстоятелност, чийто субституент е синдикът. Поддържа, че до датата на решението по чл. 13 ЗБН не съществуват „кредитори на несъстоятелността, а единствено лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, респ. лица привнесли разноски в производството по несъстоятелност. Едва с постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, с решение №******г. по т. д.№7549/2014г. на СГС, тези лица придобиват ново качеството кредитори на несъстоятелността. Горното означавало, че обективно, преди датата на постановяване решението по чл. 13 ЗБН за откриване на производството по несъстоятелност, не би могло да възникне, респ. да бъде упражнено, потестативното право по чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото преди този момент в правния мир не съществува нито фигурата на синдика, нито фигурата на кредиторите на несъстоятелността; не е съществувала и маса на несъстоятелността. Следователно, с оглед на обстоятелството, че преди 22.04.2015г. обективно в правния мир не са съществували нито маса на несъстоятелността, респ. лица, които да имат качеството на нейни кредитори, нито фигурата на синдика, а същите се появяват едва с постановяване на решението за обявяване на банката в несъстоятелност, то следователно именно към тази дата следвало, да бъде извършвана преценката за това коя е приложимата редакция нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Тази дата - 22.04.2015г., била първата възможна дата за упражняване на потестативното право на иск, защото именно към нея то е възникнало и именно от този момент започвало да тече преклузивният срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН. В допълнение сочи, че именно поради тази причина основание за извършване на процесните прихващания не е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, а тази на чл. 103 ЗЗД. С оглед на изложеното, счита за неправилен и незаконосъобразен извода на въззивния съд, че при прилагане на чл. 59, ал. 5 ЗБН, релевантната редакция на посочената разпоредба следва да бъде обусловена единствено от момента на извършване на процесното прихващане. При условие на евентуалност, че се приеме за приложима редакцията преди изменението от 28.11.2014г., счита, че в този случай процесните прихващания, следва да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката. В тази връзка излага, че употребеният от законодателя термин длъжника визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременно и качеството „кредитор“. Претендира присъждане на разноските във всички съдебни инстанции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са свързани със сочените от банката обстоятелства, от които тя извежда нищожност на волеизявлението за прихващане, поради което позитивен отговор на въпросите не би довел до промяна на изхода на спора – уважаване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Ето защо, те не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съдът е изследвал предпоставките за валидно извършване на прихващането, което също сочи на липса на общата предпоставка спрямо поставения за това въпрос №2. По отношение на тези три въпроси не е налице и поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК., тъй като липсва неяснота и непълнота на разпоредбите, същите не са противоречиви, а сочената от жалбоподателя липса на формирана практика на ВКС по тези въпроси не обуславя приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед дадените разяснения в т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Относно останалите въпроси, касаещи доказване наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката, апелативният състав се е съобразил с безпротиворечивата практика на ВКС, че индиции и предположения към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане, че ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, не могат да предпоставят уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Съгласно формираната с решение №51/21.07.2020 г. по т. д. №3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №59 от 10.08.2020 г. по т. д. №1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020 г. по т. д. №1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №161/17.12.2020 г. по т. д. №3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №131/21.12.2020 г. по т. д. №751/2019 г. на ВКС, І т. о., решение №130 от 15.01.2021 г. по т. д. №2597/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №142/21.01.2012 г. по т. д. №1904/2019 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. №2387/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №60134/15.12.2021 г. на ВКС по т. д. №558/2018 г., I т. о. и др. практика на ВКС, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В практиката на ВКС (решение по т. д. №1920/2018 г. на І т. о.) е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ„ АД, на сайта на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети, но не подлежи на санкциониране проявлението на нормалната грижа за собствените работи на гражданина, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализира риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл. 59, ал. 3 ЗБН, като договорите за цесия отразяват именно знанието за опасност от неплатежоспособност на банката, но не знание за нейното настъпване. С оглед изложеното, доколкото по въпроси №4-6 дадените от съда разрешения са в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съдът не е отрекъл възможността да се докаже знание за неплатежоспособност по чл. 59, ал. 3 ЗБН въз основа на съвкупна преценка на косвени доказателства, а е посочил, че въз основа на установените по делото обстоятелства не се доказва знание за настъпила неплатежоспособност, поради което последният формулиран въпрос от сигмент 6 не покрива вкл. и общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право