са свързани със сочените от банката обстоятелства, от които тя извежда нищожност на волеизявлението за прихващане, поради което позитивен отговор на въпросите не би довел до промяна на изхода на спора – уважаване на конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Ето защо, те не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Съдът е изследвал предпоставките за валидно извършване на прихващането, което също сочи на липса на общата предпоставка спрямо поставения за това въпрос №2. По отношение на тези три въпроси не е налице и поддържаният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК., тъй като липсва неяснота и непълнота на разпоредбите, същите не са противоречиви, а сочената от жалбоподателя липса на формирана практика на ВКС по тези въпроси не обуславя приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед дадените разяснения в т. 4 Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Относно останалите въпроси, касаещи доказване наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката, апелативният състав се е съобразил с безпротиворечивата практика на ВКС, че индиции и предположения към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане, че ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката, не могат да предпоставят уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Съгласно формираната с решение №51/21.07.2020 г. по т. д. №3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №59 от 10.08.2020 г. по т. д. №1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение №112/28.10.2020 г. по т. д. №1721/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №161/17.12.2020 г. по т. д. №3089/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №131/21.12.2020 г. по т. д. №751/2019 г. на ВКС, І т. о., решение №130 от 15.01.2021 г. по т. д. №2597/2018 г. на ВКС, II т. о., решение №142/21.01.2012 г. по т. д. №1904/2019 г. на ВКС, II т. о., решение по т. д. №2387/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №60134/15.12.2021 г. на ВКС по т. д. №558/2018 г., I т. о. и др. практика на ВКС, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН не може да се обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 ЗКИ, нито със спиране на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност" в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл. 36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр. 62/2015 г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В практиката на ВКС (решение по т. д. №1920/2018 г. на І т. о.) е прието, че цялата публично оповестявана информация за състоянието на „КТБ„ АД, на сайта на БНБ и на КФН безспорно свидетелстват за влошено финансово състояние на банката, недостатъчна ликвидност, порочни бизнес и банкови практики за предоставяни неверни финансови и надзорни отчети, но не подлежи на санкциониране проявлението на нормалната грижа за собствените работи на гражданина, респ. на грижата на добрия търговец, да минимализира риска от възможна, но не и сигурна неплатежоспособност, освен при обективиране на изрична воля на законодателя за това, неизводима от тълкуването на чл. 59, ал. 3 ЗБН, като договорите за цесия отразяват именно знанието за опасност от неплатежоспособност на банката, но не знание за нейното настъпване. С оглед изложеното, доколкото по въпроси №4-6 дадените от съда разрешения са в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съдът не е отрекъл възможността да се докаже знание за неплатежоспособност по чл. 59, ал. 3 ЗБН въз основа на съвкупна преценка на косвени доказателства, а е посочил, че въз основа на установените по делото обстоятелства не се доказва знание за настъпила неплатежоспособност, поради което последният формулиран въпрос от сигмент 6 не покрива вкл. и общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.