за необходимостта от спиране на гражданското производство в различни хипотези на висящо наказателно производство, една от които е цитираната в изложението - когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди включва вредата да е в резултат на престъпление. В решението не е даден отговор, в смисъл на питането във въпроса - че единствено когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, искането за спиране на гражданското дело до установяване на престъплението се явява основателно. Настоящият спор не попада в това разрешение, а във втората посочена в решението хипотеза - когато вредата е настъпила в резултат на престъпление, за което е образувано наказателно производство. Несъмнено е, че фактическият състав на отговорността по чл. 145 ТЗ не предпоставя и не изисква вредата да е непременно в резултат на престъпление, но в настоящия случай дружеството се позовава на конкретен управителски деликт, който същевременно в обвинителен акт е приет за осъществяващ от обективна и субективна страна престъпен състав. От съществено значение са изводите на въззивната инстанция, основани на константната практика на ВКС, че влязлата в сила присъда относно размера на присъдените вреди, когато последните са елемент от фактическия състав на престъплението, формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд.