1/ Попада ли в кръга на действията, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН, прихващане със свое задължение към банка, извършено от кредитор на същата банка, което е отправено на датата и след датата на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност, на основание чл. 36, ал. 2 ЗБН?; 2/ Изричната законова регламентация на чл. 59 ЗБН, даваща възможност прихващането да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността при осъществяване на определен фактически състав, обосновава ли извода, че прихващането се изключва от кръга на действията, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН?; 3/ Задължително условие ли е наличието на увреждащ ефект за банката, който да се отразява негативно върху имуществото й, съответно върху масата на несъстоятелността, за да се приеме, че се явяват нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗБН, сделките и действията, извършени с имущество на банката след датата на решението за отнемане лиценза й за банкова дейност?; 4/ Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава принципа за пропорционално удовлетворяване на кредиторите, обосновава ли извода, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – поради противоречие на въззивното с решение №2396/14.12.2016 г. по т. д.№4128/2016 год. на Софийски апелативен съд, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ Следва ли да се приеме, че по смисъла на чл. 59, ал. 3 и ал. 4 ЗБН, момент на придобиване вземанията от кредитор към банка, възникнало от договор за цесия, е този, в който цесията е съобщена на банката – длъжник, като момент от който цесията поражда действие спрямо длъжника, а не момента, от който договорът за цесия е породил действие между страните, които са го сключили? – въпросът се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с реш. №40 по т. д.№566/2009 г. на І т. о. на ВКС, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – с ТР №1/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и реш.№684 по т. д.№4756/2015 г. на СГС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;6/ След като значимо по отношение приложението на чл. 59, ал. 3 ЗБН е знанието за настъпилата неплатежоспособност, то какви са определените от закона критерии, които да установяват и доказват наличието на такова знание у прихващащия кредитор? – въпросът се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – с реш.№684 по т. д.№4756/2015 г. на СГС и реш.№380 по т. д.№4334/2016 год. на Софийски апелативен съд.