1/ Наличието на преферентен ефект, който се постига чрез отправянето на изявление за прихващане от страна на кредитор, с което прихващане се нарушава реда на пропорционално удовлетворяване на кредиторите, предвиден в ЗБН, обосновава ли извод, че извършеното действие попада или не попада в кръга на действията, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗБН?; 2/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН спрямо изявления за прихващане, отправени преди откриване на производството по несъстоятелност?; 3/ Какъв е характера на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН – материалноправен или процесуалноправен, доколкото урежда право на иск в полза на определен кръг лица?; 4/ От кой момент възниква правото за предявяване на иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН – от откриване на производство по несъстоятелност на търговската банка или на един по – ранен етап?; 5/ Сключването на цесионни договори на значителна стойност непосредствено преди отнемането на лиценза на банката, индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?; 6/ Под „знание за неплатежоспособност на банката „ следва ли да се разбира знанието на прихващащия кредитор за предстоящо вземане на решение от БНБ за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на банката или следва да се разбира като знание на прихващащия кредитор за имущественото състояние на банката, в това число за отрицателната й капитализация? Допълнителният селективен критерий по трети въпрос е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решение по т. д.№1283/2018 г. на І т. о. и определения по ч. т. д.№2426/2019 г. на ІІ т. о. и ч. т. д.№630/2020 г. на І т. о. на ВКС. Допълнителният селективен критерий по пети въпрос е обосноваван в идентична хипотеза, с решения по гр. д.№921/2010 г. на ІV г. о. и по гр. д. №502/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС. По всички останали въпроси допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с липсата на формирана съдебна практика на касационна инстанция, в отговор на същите.