1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 2/ Съществува ли в ЗБН ред за предявяване на вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, аналогичен на предявяване на вземанията по чл. 688, ал. 3 ТЗ в общата търговска несъстоятелност?; 3/Какво е правното основание за синдика на банка в производство по несъстоятелност, на което същият може да включи вземанията, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в Списъка на приетите вземания? Приложим ли е към тези вземания редът по чл. 68 ЗБН? По първи въпрос се твърди противоречие на дадените разрешения от въззивния съд със задължителната практика на ВКС по ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, II т. о, решение №222/06.04.2017г. по т. д. №425/2015 г. на ВКС, II т. о. и мн. други. По втори и трети въпрос касаторите въвеждат на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като считат, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовават се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.