поставя този за „ възможността страните по договор за аренда да уредят и други различни начини за прекратяването му, освен посочените в ЗАЗ „ , както и „ как следва да постъпи съдията по вписванията, при наличие на предявен, подлежащ на вписване акт, но при неточно формулирано в молбата за вписване искане „ . Предвид изложеното в предходния параграф, така формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК - не са включени в предмета на спора и отговор на същите не е обусловил решаващите изводи на съда. Независимо от формалното съдържание на отправеното искане, съдът е изложил мотиви в съответствие с действително поддържаното от страната искане – за вписване прекратяването на аренден договор, на основание чл. 4, б. а ПВ. вр. с чл. 27, ал. 2 вр. с чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ, но отричайки да е валидно настъпило исканото за вписване обстоятелство – прекратяването. Първият от поставените въпроси е абстрактно и неточно формулиран - съдът не е коментирал недопустим начин на прекратяване с едностранно предизвестие на страна по договора, а изводима от закона недопустимост за прекратяване по този начин в конкретната хипотеза - с едностранно предизвестие, преди изтичане срока на договора, доколкото този начин на прекратяване законът допуска само за договорите сключени без определен срок, като единствена уредена в закона хипотеза - чл. 29, ал. 1 ЗАЗ, към която чл27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ препраща. Дори поставеният въпрос да би се възприел с релевантно за спора съдържание, жалбоподателят не е обосновал допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице противоречива съдебна практика по приложението на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ, нито непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава, предвид изменение на законодателството или обществените условия, поради което и отговорът на въпроса да би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съобразяването на съда с императивния характер на нормата на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ / невъзможност за прекратяване с едностранно предизвестие, освен в предвидените от ЗАЗ случаи - чл. 29, ал. 1 ЗАЗ / е в унисон със съдебната практика / опр. №424 от 05.07.2012 год. по ч. т. д.№316/2012 год., ВКС, І т. о. /.