не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това не се явява обуславящ решаващата му воля. По начина, по който е поставен, въпросът се отнася до прилагането спрямо музикални произведения на чл. 2 ЗАПСП, в който според касаторите е уредена оборима презумпция за авторство, и задължението на съда да укаже доказателствената тежест във връзка с нея. Въззивният съд не е отрекъл приложимостта към музикалните произведения на чл. 2 ЗАПСП, предвиждащ, че авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаване на произведението, а след обсъждане на събраните по делото доказателства и съобразяване на разпоредбата на чл. 5 ЗАПСП е достигнал до извод, че ищците не са доказали именно наследодателката им да е автор на песента „Даньова мама, както че доколкото в нито един звуков или аудио запис с участието ѝ нейното име не е посочено като автор на песента, не е налице и законоустановеното предположение за авторство от нейна страна по смисъла на чл. 6 ЗАПСП. Във връзка с втората част от поставения въпрос, отнасяща се до разпределението на доказателствената тежест, следва да се посочи, че с доклада си първоинстанционният съд е указал на ищците тежестта им да докажат авторството на тяхната наследодателката на песента „Даньова мама, а на ответницата – тежестта да докаже възражението си, че тази творба не представлява обект на авторското право, по отношение на което ищците не са възразили и не са навели оплакване във въззивната жалба.