попадат ли в ограничението на чл. 41, ал. 2 ЗАПСП случаите, в които аудиовизуалното произведение /филм/ е създаден от автор, назначен на трудов договор, по който възложените му задължения имат само технически, но не и творчески характер и работодателят не му е възлагал с отделен акт създаването на процесното произведение, не е налице основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК доколкото въззивният съд е приел, че между ищеца и ответника, към момента на изработване на филма е съществувало трудово правоотношение. Този извод е изведен след обсъждане на събраните по делото доказателство. Възприемането на фактическата обстановка от апелативния съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Независимо от това, че поставения от касатора въпрос е обусловен от установените по делото факти, не е налице допълнителния критерий по т. 3, на чл. 280, ал. 1 ГПК тъй като по тълкуването на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗАПСП има решение по чл. 290, ал. 1 ГПК, постановено по т. д. №648/2009 г., II т. о., на ВКС, ТК. Решението на ВКС, ТК дава отговор и на втория въпрос следва ли ограничението на чл. 41, ал. 2 ЗАПСП за неплащане на обезщетение да се прилага и за всеки вид последващо използване на произведението от работодателя, поради което и по отношение на него не е обоснован допълнителния критерий по т. 3, на чл. 280, ал. 1 ГПК.