1/ Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като извърши самостоятелна съвкупна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в решения по т. д.№1106/2010 г. и т. д.№377/2011 г. на ІІ т. о., решение по т. д.№866/2012 г. на І т. о., решения по гр. д.№1019/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС; 2/ Следва ли съдът, при установяване на нарушението на дадено авторско право или спорно право, чрез множественото му неразрешено използване, да определи размера на причинените от нарушението имуществени вреди, сред които и пропуснати ползи от нереализирано възнаграждение, съобразно чл. 95, ал. 3 вр. с чл. 95а ал. 1, т. 1 ЗАПСП, като приложи чл. 19 ЗАПСП, според който авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи се и очевидна неправилност на въззивното решение, по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, обоснована с несправедливо занижения, според страната, размер на присъденото обезщетение за имуществени вреди, доколкото сумата от 500 лева е едва долната граница на въведения с чл. 95а ал. 1, т. 1 ЗАПСП диапазон на присъдимо обезщетение - до 100 000 лева, когато искът е доказан по основание, но не и по размер.