не отговаря на изискванията по чл. 280, ал. 1 ГПК за въпрос, обуславящ допускането на касация. Съгласно разясненията, дадени в дадени в т. 1 Т.. решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Както бе посочено по-горе въззивният състав е приел за неоснователен иска на П. И. за признаване на авторското му право върху част „Хидротехническа от проект за реконструкция и модернизация на Гребната база /Олимпийски гребен канал/ в [населено място], поради липсата на пълно и главно доказване по делото на обстоятелството, че И. със свой труд и творчество е създал някои от елементите в проекта. Въпросът: „Става ли главният проектант автоматично автор на проекта или за да бъде признато и авторско право, са необходими доказателства, че същият е проектирал отделни съоръжения, съобразно чл. 4 Наредба №16 за главния проектант на комплексен обект на Министерство на строителството и архитектурата /ДВ бр. 46/1983г./?“ в случая не се явява значим за спора въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда. Но дори да се приеме, че въпросът е относим за спора /в самата искова молба ищецът основава иска с авторство върху проекта, а не единствено с факта, че е бил ръководител на проектната група/, то не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото нито в теорията, нито в съдебната практика няма спор, че за признаване на авторство по чл. 5 ЗАПСП следва да бъде установено обстоятелството, че създаденото произведение е резултат на творческата дейност на конкретно физическото лице, независимо от служебното му положение или друга форма на участие.