„1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички изложени по делото доказателства, като конкретно, ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава изводите си, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои доказателства дава вяра и на кои не дава?; 2. Следва ли да намерят приложение правилата, относими към договора за възлагане на произведение по чл. 42 ЗАПСП, за да бъде решен въпросът имал ли е право ответникът да използва процесното произведение?“. Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решение №173/6.11.2020 г. по гр. д. №4409/2019 г., ІІІ г. о., решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г., І г. о., решение №411/27.10.2011 г. по гр. д. №1857/2010 г., ІV г. о. и решение №22/24.02.2015 г. по гр. д. №4581/2014 г., І г. о. Сочи, че вторият поставен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на съществуването на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на въззивния акт.