от значение за изхода на делото. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т. 1 на TP ОСГТК №1/2010 г./. В случая жалбоподателят препраща към отделни пасажи на решенията, което не означава изпълнение на задължението за формулиране на правен въпрос, като основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Както приема задължителното за съдилищата TP №1/2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната, но може само да го уточни и конкретизира. Цитираните решения не обосновават и допълнителния селективен критерий. В т. 2 на TP №1/2020 Юг. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания, че решенията на административните съдилища не формират съдебна практика, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Решението на САС е постановено при други факти, при действието на разпоредбите на чл. 21, ал. 5 и чл. 91, ал. 5 ЗАПСП ДВ бр. 99/2005г. , т. е. преди изменение на тези разпоредби с ДВ бр. 25/2011г., приложими към настоящия казус.