е изведен от извършената от състава преценка, че по отношение на привлечения ищец е изпълнено изискването за посочването му в излъчваните части от процесните предавания. В същата връзка страната е поддържала и недопустимост на съдебният акт, обоснована с дадените с ТР ОСГТК №1/2013 г. разрешения относно процедирането на съда при констатация, че в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие е задължително. Според касаторът, въззивният съд е следвало да обезсили като недопустимо решението и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. Направено е оплакване, че вместо това, съдът отменил решението и върнал делото за ново разглеждане, в частта му касаеща предаването „Вот на доверие. Така е формулиран въпроса – „Дали копродуцентските права върху аудиовизуално произведение са дялови и делими или са бездялови и предполагат задължително необходимо другарство между копродуцентите.