чл. 39 ЗАдв
Чл. 39. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката или от адвоката от Европейския съюз, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат или адвокат от Европейския съюз, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
(3) По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката или адвоката от Европейския съюз;
3. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката или адвоката от Европейския съюз;
4. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) други цели, предвидени в договора между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.
чл. 39 ЗАдв
Чл. 39. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката или от адвоката от Европейския съюз, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат или адвокат от Европейския съюз, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
(3) По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката или адвоката от Европейския съюз;
3. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката или адвоката от Европейския съюз;
4. (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) други цели, предвидени в договора между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
/цитирана в изложението/ съдебна практика на СРС и СГС, като липсва произнасяне на Върховен касационен съд. Сочи се, че съобразяването на съдебната практика по въпроса води до извода, че ако адвокатското дружество е с прекратена правосубектност към момента на изплащане на гарантирания размер на влога, всеки негов клиент с установена собственост на средства по клиентските сметки, съгласно водените партиди по чл. 39, ал. 4 ЗАдв, щеше да получи именно съответен на неговата част гарантиран депозит. От друга страна, доколкото титуляр на клиентската сметка е адвокатското дружество, а клиентите на адвокатското дружество са повече от един, при определяне на гарантирания влог следва да се вземе предвид частта на всеки от тях, както се предвижда при съвместния влог. За дружеството съществува задължението по чл. 39 ЗАдв да разпредели получените средства по партиди на клиентите. Отчетността е насочена към клиентите и те биха могли да релевират претенции към адвокатското дружество при неизпълнение на задължението по чл. 39, ал. 4 ЗАдв. При изложеното се поддържа, че въпросът е обуславящ изхода на делото и е от значение за прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото ще спомогне за развитие на съдебната практика във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 39 Закона за адвокатурата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
– противоречие с ТР №1/2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение по т. д.№1245/2013 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д.№674/2014г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д.№3734/2013 г. на І т. о. на ВКс, решение по т. д.№1544/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д.№799/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д.№866/2012 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д.№377/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение по гр. д.№1019/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС/; 7. Какъв е обхватът на мандата, предоставен от клиента на адвокат/адвокатско дружество, при внасяне на суми по клиентска сметка по чл. 39 Закона за адвокатурата – ограничен ли е същият мандат само до определени действия, съобразно конкретната поръчка на клиента при внасяне на съответните суми по клиентската сметка или се отнася и за всякакви последващи действия с тези суми? Обхваща ли този мандат и правото за получаване от името на клиента на гаранция от ФГВБ при отнемане лиценза на банката, в която е била открита сметката, по която са поверени суми на клиента? /по този въпрос се поддържа дадено от възивния съд разрешение, противоречащо на определения по гр. д.№3216/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС и по гр. д.№2209/2019 г. на ІІІ г. о. на ВКС, както и, че отговорът на същия би бил от значение за развитието на правото/; 8. Има ли правно значение за статута и принадлежността на средствата, постъпващи по клиентска сметка по чл. 39 Закона за адвокатурата, кое лице и на какво основание е превело тези средства или е достатъчно да е открита клиентска сметка, за да се приеме, че всички средства по тази сметка принадлежат на клиентите на адвоката/адвокатското дружество по силата на чл. 39, ал. 1 Закона за адвокатурата и не постъпват в патримониума на адвоката/адвокатското дружество?; 9. Ползват ли се със специалния статут, предвиден в чл. 39 Закона за адвокатурата сумите, внесени от друго лице, освен от клиент на адвоката/адвокатското дружество? /по тези два въпроса се поддържа дадено от възивния съд разрешение, противоречащо на определения по т. д.№129/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС и по гр. д.№2209/2019 г. на ІІІ г. о. на ВКС, както и, че отговорът на същите би бил от значение за развитието на правото, с оглед съществуваща практика на съдилищата – по гр. д.№927/2016 г. на Варненски окръжен съд и по т. д.І231/2019 г. на Софийски градски съд, на която изводите на състава на САС противоречат/; 10. На кое лице се изплаща гаранция от ФГВБ за средствата по клиентска сметка по чл. 39 Закона за адвокатурата – на адвоката/адвокатското дружество – титуляр на сметката или на клиентите, които са депозирали средства по сметката? /по този въпрос се поддържа приложимост на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 11. Кога се преклудира възможността да бъде направено възражение от ответника за противоречие на норма от вътрешното право на Република България с норма на Директива на ЕС и свързаното с това искане за пряко приложение на норма Директива на Европейския съюз?/противоречие с ТР №1/19.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Като допълнително основание за допускане на касационния контрол по същество на обжалвания въззивен акт касаторът е навел и предпоставката на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с твърдението си, че същият е очевидно неправилен, поради допуснато грубо нарушение на чл. 6, ал. 4 вр. ал. 3 ЗГВБ/отм./.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 133 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 39 ал. 1 ЗЗД, чл. 39 ЗАдв, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1/ Следва ли съдът служебно, при проверка на правилността на първоинстанционното решение, да приложи императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване? – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1 ; 2/ Следва ли съдът, служебно в мотивите на решението да се произнесе за нищожността на едностранната правна сделка, обективирана в пълномощно? - допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, поради противоречие с ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 3/ Длъжен ли е съдът да обсъди направените по делото възражения и да се съобрази със съдебно известните факти, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, в рамките на предмета на делото и да изложи правните си изводи? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в т. 3 и т. 7 на ППВС №1/1953 г. и решение по гр. д.№4497/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС; 4/ При несъответствие в документ следва ли да се поправи този документ от неговия издател? – въпросът обосноваван в идентична на горните хипотеза, поради противоречие с приетото в решение по гр. д.№3297/2007 г. на І г. о. на ВКС;5/ Следва ли физическо или юридическо лице, подало като кредитор молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, да се приеме, че е кредитор, без да е определено еднозначно като правен субект и за което да не са представени документи, от които да е видно на какво основание и в какъв размер има вземания от длъжника по делото? Прекратява ли се производството по несъстоятелност при молба от лице, за чиято активна процесуална легитимация няма доказателства за вземане? – допълнителният селективен критерий обосноваван в същата хипотеза, с определения по ч. т. д.№305/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. д.№4444/2018 г. на САС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
да е бил спорен между страните и без да е обсъждан в мотивите към първоинстанционното определение. Излагат се доводи, че собствеността върху паричните средства в специалната сметка по чл. 39 ЗА е законово уредена в смисъл, че средствата на винаги лични на клиента, а не на адвоката или на адвокатското дружество, които нямат право да се разпореждат с тях по начин, различен от уредения в договорните отношения с клиента.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020
на процесуалното и материално право:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Алексиева
чл. 133 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ал. 1 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 39 ЗАдв, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 710 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019
„Може ли договореното между страните по договор за правна защита и съдействие възнаграждение да се заплаща по адвокатска клиентска сметка на адвоката/адвокатското дружество, съответно – може ли заплащането от клиента на суми по адвокатска клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв да се приеме от съда като доказателство за заплащане на хонорар за услугите на адвоката във връзка с процесуално представителство по конкретно дело?”; „Следва ли да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, когато страната не е представила доказателства за неговото реално заплащане до приключване на устните състезания пред съответната инстанция?”; „Длъжен ли е съдът да посочи в решението си изчерпателно исканията и възраженията на страните, да обсъди в цялост повдигнатите от тях доводи и оплаквания и преценката на доказателствата и да изложи в цялост фактическите констатации и правните си изводи по тях?”; „Длъжен ли е съдът при извършването на преценка за прекомерност на претендираното възражение за адвокат и определянето на неговия намален размер да посочи конкретни мотиви относно фактическата и правната сложност на конкретното дело?”. Счита, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019
1. Дължи ли произнасяне въззивния съд по всички оплаквания във въззивната жалба и допустимо ли е произнасянето му по незаявени оплаквания? Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви? По тези въпроси, касаещи правомощията на въззивния съд, съгласно чл. 269 ГПК, се позовава на противоречие с ТР №1/2003г., ТР №1/2001г. на ОСГТК., 2. Според жалбоподателят, в противоречие с ТР №6 от 8.06.2015г. по т. д.№6/2014г. на ОСНК на ВКС, е разрешен въпрос, касаещ наличието на „съмнение като предпоставка по ЗМИП за допускане на обезпечителна мярка, 3. Твърди, че въпросът за допускането на запор на вземания по банкови сметки с титуляр-адвокат е разрешен в противоречие съответно с приетото в решение на Конституционния съд №4 от 9.04.2019г., както и в решения, постановени по к. д.№13/1993г., к. д.№18/1995г., к. д.№12/1997г., к. д.№4/1999г., к. д.№11/2002г., к. д.№10/2011г. 4. Позовава се на противоречие и с решения по дела на Съда с №С-260/89г./ т. 43/, С-390/2012г. /т. 35/, С-212/2011 г. /т. 58/, С-202/04г. /т. 57/, С-296/2012 г. /т. 58/ 5. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят поставя и следните въпроси, във връзка с установената в чл. 39 ЗАдв забрана за налагане на запор по адвокатски сметки: Допустим ли е запор на специалните сметки по чл. 39 ЗАдв по реда на чл. 72, ал. 3 ЗМИП? При допускане на такъв запор следва ли да се определи краен срок на действие на наложените обезпечителни мерки? и Следва ли съдът изрично да мотивира извода си за допускане на отклонение от чл. 39 ЗАдв и следва ли да съобрази дали мерките по чл. 72, ал. 3 ЗМИП не са в противоречие с ХОПЕС и ЕКЗПЧ? 6. Извън посоченото, според жалбоподателят постановеният акт е очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като освен, че е постановен в нарушение на чл. 39 ЗАдв, още е и в противоречие с Директива /ЕС/2015/849 на ЕП и на Съвета от 20.05.2015г., съгласно съображение 65 от която: директивата зачита основните права и е съобразена с принципите признати в Хартата и по-специално с правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, свободата на стопанска инициатива, забраната за дискриминация, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, презумцията за невиновност и правото на защита и съображение 66 : „Държавите членки следва да гарантират, че настоящата директива ще се прилага без дискриминация по отношение на оценката за риска при комплексната проверка на риска. Претендира направените разноски, без да представя доказателства за реалното извършване на такива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.