чл. 38 ЗАдв

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

За разясняване необходимостта от писмено обективиране на постигнатите между страната по делото и нейния процесуален представител уговорки относно предоставяне на правна защита и съдействие и относно стойността на тази услуга, както и за начина на доказване на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочи и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?

Относно задължението на въззивния съд да изложи съображения по наведените от страните доводи и релевантните за спора доказателства.
Следва ли съдът да извърши преценка на правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента с оглед наведените доводи на страните?

Следва ли съдът да разгледа подадената пред него жалба съобразно изрично заявената от жалбоподателя процесуална легитимация?

Безспорно е в доктрината и трайната съдебна практика в областта на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, че наследниците на пострадалия от непозволено увреждане не могат да предявяват иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател, тъй като този иск е личен и затова единствено обектът на въздействието при непозволеното увреждане може лично да прецени дали са му били причинени или не неимуществени вреди. Единствено в хипотеза, в която пострадалият наследодател е предявил приживе такъв иск, след неговата смърт наследниците на тази изявена вече претенция могат да го заместят и да встъпят в образуваното дело. От друга страна обаче, също не е спорно в теорията и юриспруденцията обстоятелството, че Фондът настоящ касатор нито е търговец, нито е застраховател, нито е гражданскиотговорно лице, докато предявяването срещу него на претенция от увреденото от ПТП лице (с участие на МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите), е само процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу него – не и фаза на исковия процес по чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./.

Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за имуществените и неимуществените вреди при трудовата злополука и да приспадне получени суми като обезщетение, както и длъжен ли е съдът да изследва приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност, преди да определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат.?

При присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуален представител, защитавал страната по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, регистриран по ЗДДС, следва ли съдилищата да начисляват дължимия ДДС върху присъденото възнаграждение? В кой момент предоставянето на адвокатски услуги по реда на чл.38 ЗАдв се овъзмездява и става обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗДДС вр. чл. 8 ЗДДС?а

Следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди всички обективно съществуващи обстоятелства за конкретния случай, в т.ч. пълния обем на претърпените физически и морални болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, както и прогнозите за пълното физическо и емоционално възстановяване на пострадалия?

Представлява ли подаването и поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд виновно и неправомерно поведение, както и за това дължи ли обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, което е сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена, без да е осъществена злоупотреба с право?

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и обстоятелства, посочени от страните и имащи пряко отношение към изхода на спора, конкретно при определянето на обезщетението за неимуществени вреди.

При последвала смяна на работодателя откога се счита за наложен запор съобразно разпоредбите на ГПК?

Относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт когато лицата не са били припознати от починалия.

Противоречи ли на добрите нрави клауза, съгласно която при просрочие от страна на кредитополучателя на изплащане на главницата банката начислява и събира в допълнение към уговорената възнаградителна лихва и наказателна надбавка над нея в размер 15 пункта годишно, начислявана върху просрочената сума, както и клауза, съгласно която в случай на неплатени в срок възнаградителни лихви кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер 15% месечно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване?

Следва ли работодателят да извършва проверка за подходяща работа за трудоустрояване на работник, който е със 100 % трайно намалена работоспособност?

При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство?

От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство или и към тези, които са приключили преди това?

За възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.

Относно възможността дворното място, представляващо обща част, да се превърне в обикновена съсобственост с трети лица, непритежаващи смостоятелни обекти в сградата, изградена след сключването на предварителния договор за прехвърляне на идеални части, без изрично изразена воля от страните по договора.

Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск ?

Относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Налице ли е съпричиняване при липсата на причинна връзка между нарушения от страна на пострадалия, и настъпилото вредоносното ПТП и дали наличието на алкохол в кръвта в рамките на допустимото от закона съдържание /под 0,5 промила в кръвта / може да се третира от съда като съпричиняване , който въпрос е решен в противоречие с отговора в задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 17/63-т. 7?

При определяне размера на обезщетението по справедливост / чл.52 ЗЗДсъдът следва ли да съобрази възрастта на увредения,начина,времетраенето и степента на лечението и възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, констатираното влошено психическо състояние ? Следва ли да е установен по категоричен начин конкретния принос на пострадалия или са достатъчни индиции за причинна връзка между поведението му и увреждането ?

Относно обосноваността на диференциране размера на дължимите обезщетения , в зависимост от факта дали рождени / осиновени или неосиновени , но фактически отглеждани от починалия деца претендират обезщетението, в ущърб на последните , ответната страна се позовава на неприложен от въззивния съд такъв критерий при определяне размера на обезщетението.