чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв

Следва ли при ангажиране на отговорността на купувача на електрическа енергия крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишният период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ?

се твърди, че са разрешени от въззивната инстанция в пълно отклонение от ППВС №4/23.12.1968 г. и практиката на ВКС, обективирана в решение №1/26.03.2012 г. по т. д. №299/2011 г. на II т. о.; решение №83/06.07.2009 г. по т. д. №795/2008г. на II т. о.; решение №23/25.03.2014 г. по т. д. №1154/2013 г. на II т. о.; решение №157/28.10.2014 г. по т. д. №3040/2014 г. на II т. о.; решение №94/24.10.2012 г. по т. д. №916/2011г. на I т. о.; решение №151/12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г. на II т. о.; решение №93/23.06.2011 г. по т. д. 566/2010 г. на II т. о.; решение №111/01.07.2011 г. по т. д. №676/2010 г. нa II т. о.; решение №177/27.10.2009 г. по т. д.№14/2009 г. на II т. о. и решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013.

Следва ли в мотивите на въззивната инстанция, като инстанция по същество, да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото, по които е налице противоречие с възприетата от него фактическа обстановка и с изградената въз основа на нея правна квалификация на спорното право?

Следва ли в мотивите на въззивната инстанция, като инстанция по същество, да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото, по които е налице противоречие с възприетата от него фактическа обстановка и с изградената въз основа на нея правна квалификация на спорното право?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №161/17.01.2013 г. по т. д. №1040/2011 г. на I т. о. и решение №196/12.07.2011 г. по гр. д. №1724/2009 г. на IV г. о. По отношение на въпросите под №2 и №3, без да се излагат доводи, се поддържа, че същите са от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Относно приложението на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. (По иск срещу „Лев инс“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, причинена в пътно-транспортно произшествие)

са:

За предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС 4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

за приложението на чл. 50, ал. 1 ЗДвП във връзка с дължимото поведение на водач на МПС, който се движи на път без предимство при навлизане в кръстовище за пресичане на път с предимство и следва ли съдът при прилагане на цитираната разпоредба на закона да извърши преценка на за правомерност в действията на всеки един участник в ПТП за проверка за съответствие с решения на ВКС по чл. 290 ГПК.

се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а за останалите, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В допълнение се заявява и „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК с довода, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон, както и че въззивното решение е необосновано.

1/ нарушена ли е практиката Върховния съд по приложението на принципа на справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди; съответства ли решението на постановките на ППВС №4/1968г.; 2/ относно задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.

дали в случая е налице такава трайна и дълбока емоционална връзка между починалия Б. и неговите сестри, вследствие на която да търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания; както и какво по размер обезщетение за неимуществени вреди е необходимото, подходящото и достатъчното за случая. Съдът цитира разрешенията, дадени с Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, относно кръга лица, извън близкия семеен и родствен кръг /по смисъла на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на ВС, а именно низходящите, възходящите, съпруг, фактически съпруг и отглеждан/, които е справедливо да бъдат обезщетени за търпените морални болки и страдания от смъртта на близките си. Приема, че с оглед събраните по делото доказателства и предвид малката им възраст втората и третата ищца не са доказали при условията на пълно и главно доказване съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка със загиналия им брат, надхвърляща нормалните отношения между братя и сестри, която да е довела до продължителни болки и страдания, които в конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед изложеното намира, че първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на втората и третата ищца е правилно.

за приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС:

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Допустимо ли е да се приеме за доказано наличието на вреди от деликт, ако увреждането е настъпило в резултат на действие/бездействие на трето лице, а не на ответника; 2. Фактът, че в тежест на общината е да полага грижи за безстопанствените кучета на съответната територия, може ли да се приеме за основание да се ангажира нейната отговорност и при животни, които са имали стопанин и същият не полага грижи за тях. Как се доказва безстопанственият характер на кучето по иск за вреди от нараняване от куче и чия е доказателствената тежест; 3. Липсата на мотиви и обсъждане на всички свидетелски показания, събрани в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, води ли до постановяване на необосновано съдебно решение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

касаят приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като от една страна съдържат неверни твърдения (обосноваване на извода за съпричиняване с вероятности и предположения; липса на главно доказване на съпричиняването от страна на ответника и на знание на пострадалия за употреба на водача на алкохол; изхождане от обичайна житейска логика), поради което въпросите не осъществяват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а от друга страна, даденото от въззивният съд разрешение е в пълно съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице и соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В конкретния случай, водачът и пострадалият преди ПТП заедно са употребявали алкохол при празнуване на рожден ден на тяхна приятелка, което е довело до концетрация в кръвта на водача от 0.8 промила, и според вещото лице това е оказало влияние върху поведението на водача (повишена самоувереност, намалени задръжки, отслабено внимание и контрол, известно сензорно-моторно повлияване, забавено обработване на информация, загуба на ефективност за реакция при управлението на превозното средство), което е намерило и обективен израз в управлението на лекия автобомил в населено място /село/, след полунощ, със скорост 164 км/ч, като пострадалият сам се е поставил в риск, качвайки се в МПС, управлявано от лице, за което е знаело, че е повлияно от алкохол, в нарушение на забраната на чл. 5, ал. 3 ЗДвП /в редакцията към ПТП/ да се управлява ПТС под въздействие на алкохол.

относно размера на обезщетението за претърпените от пострадалата ищца неимуществени вреди, е изложил съображения, че следва да се съобразят критериите, установени с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленум на ВС и конкретните данни по делото. В този смисъл и отчитайки: възрастта на пострадалата и нейното обществено положение; полученото травматично увреждане /закрито пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост/; продължителността на общия лечебен и възстановител период и периода от време, в който болките и страданията са били интензивни /проведено е оперативно, амбулаторно лечение и последваща рехабилитация, като бедрената кост е зараснала за около 4 месеца, а общата продължителност на лечебния и възстановителен период е осъществен в рамките на не повече от 1 година/; отсъствието на негативни за здравето последици /състоянието на пострадалата е възстановено без обективни данни за настъпването на някакви усложнения, но металната остеосинтеза не е отстранена, а и това не се препоръчва с оглед възрастта на ищцата, което създава на пострадалата затруднения в движението - накуцваща походка, както и намалена абдукция - отвеждане на крака встрани/; обществено – икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП, е достигнал до извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 30 000 лв., като е присъдил допълнително сумата от 12 000 лв. /с първоинстанционното решение е присъдена сума от 18 000 лв./