– осем от тях са по тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД, четири – на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и един – на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК; бланкетно е поддържана и очевидна неправилност на обжалваната част от въззивното решение. Ответното дружество, чрез упълномощения от него адвокат е подало поотделно отговор на касационната жалба и отговор на изложението към нея. В първия отговор накратко са изложени съображения за неоснователност на множеството касационни оплаквания на жалбоподателите, още по-накратко във втория отговор са наведени съображения, че не е налице твърдяната от касаторите очевидна неправилност, както и че посочените от тях правни въпроси, които са обособени в две групи в отговора, не съставляват основания за допускане на касационното обжалване. С така подадените отговори, защитата на ответното дружество чрез процесуалния му пълномощник-адвокат в касационното производство, е осъществена общо срещу тримата касатори-ищци, като предвид предмета на материалноправния спор между страните – обезщетения за неимуществени вреди, съдът намира, че паричната стойност на обжалваемия интерес не следва да се съобразява като критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК (в този смисъл е и приетото в решенията на ЕСПЧ по делото “Ч. и К. срещу България“ и делото „С. срещу България“).