Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 36 ал. 1 ЗАдв

Чл. 36. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.

чл. 36 ал. 1 ЗАдв

Чл. 36. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за спора: следва ли въззивният съд да изготви нов доклад в съответствие с релевирани във въззивната жалба възражения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на доклада от първата инстанция и задължен ли е съдът да даде указания на страните и да даде указания на страните за релевантните факти като разпредели и доказателстваната тежест и следи ли служебно съдът за противоречие на договора с добрите нрави. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно основателността на наведеното от ответника Д. Н. Б. възражение за изтекла погасителна давност. Установено е, че записът на заповед е с падеж на плащане 10.04.2015 г., от който момент е започнала да тече погасителната давност съгласно чл. 531, ал. 1 във вр. с чл. 537 ТЗ и която давност е изтекла на 10.04.2018 г. Според ищцовото дружество давността обаче е прекъсната с извършеното признание на дълга, съдържащо се в разписката, удостоверяваща връчване на уведомлението за извършената цесия. Въззивният съд е приел, че коментираното признание е извършено на 04.05.2020 г. или далеч след като давността е била изтекла и в този смисъл не може да породи предвидените в чл. 116, ал. 1, б. а ЗЗД последици. Според въззивния съд не може да се приеме, че това признание представлява и отказ от изтекла давност, тъй като обективираната в него воля на длъжника е ясно изразена и тя е насочена единствено към признаване съществуването на вземанията, предмет на договора за цесия. Според съда, липсва ясно изразена воля за това, че тези вземания са погасени по давност и че длъжникът се отказва от давността. Посочено е, че в този смисъл е и приетото в решение №119 от 18.12.2020 г. по т. д. №2370/2019 г. на ВКС, I т. о. Въззивният съд е взел предвид и факта, че това изявление, съдържащо се в разписката за уведомлението на длъжника за извършената цесия, е отправено или насочено към цедента, а не цесионера, който е легитимирания кредитор на вземането. Затова и съобразявайки разясненията, дадени с тълкувателно №4/2019 г. по т. д. №4/2019 г. на ОСГТК на ВКС, касаещи изявлението на длъжника за признаване на вземането с оглед приложението на чл. 116, б. а ЗЗД, същото това изявление, според въззивния съд, следва да се приеме като признание на длъжника за неизгоден за него факт, което след като не може да доведе до прекъсване на давността, то няма как да се приеме, че съставлява и отказ от изтекла давност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

се обосновават в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в решение по гр. д. №5351/2007 г. на І г. о. на ВКС; 5/ Към кой момент се определя меродавният нормативен акт, уреждащ минималните размери на адвокатското възнаграждение, при присъждане на разноски от съда, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.? – въпросът се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в определения по ч. т. д.№900/2023 г. на І т. о., гр. д.№4387/2022 г. и гр. д. №50235/2016 г. на ІV г. о., решение по т. д.№2530/2021г. на І т. о. на ВКС; 6/ Договорът за правна помощ, с който се уговаря предоставяне на безплатна правна помощ между клиент и адвокат, от значение ли е за определяне размера на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и чл. 2 Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения? – допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, с приетото в определение по ч. т. д.№900/2023 г. на І т. о. на ВКС. В евентуалност, по всички въпроси от 2 до 6 вкл. , се посочва и допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за спора: задължен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже, кои от тях възприема и кои не, ако са налице писмено доказателства за заплащане на сума в брой, но липсват счетоводни записвания в счетоводството на правния субект, направил плащането, следва ли да се приеме, че плащане не е извършено, както и каква е доказателствената сила на счетоводните записи, при положение, че има документ удостоверяващ извършеното плащане и на този документ законът е придал силата на разписка?. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

12312 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право