Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 82 от 2012 г.; доп., бр. 17 от 2013 г.; изм. бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.; доп., бр. 57 от 2016 г.) (1) Органите на изпълнителната власт са централни и териториални.
(2) Централни органи на изпълнителната власт са:
1. Министерският съвет;
2. министър-председателят;
3. заместник министър-председателите;
4. министрите.
(3) Териториални органи на изпълнителната власт са:
1. областните управители;
2. (доп. – ДВ, бр. 69 от 2006 г.) кметовете на общини, на райони и на кметства и кметските наместници.
(4) За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавните агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
(5) (Нова – ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Заместник-министрите, посочените в ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители и заместник областните управители трябва да имат висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър”.
(6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2006 г.; предишна ал. 5 , бр. 57 от 2016 г.) За еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по ал. 4 могат да бъдат назначавани лица – български граждани, с доказан професионален опит в съответната област и които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани.
(7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2006 г.; изм. изцяло, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; предишна ал. 6, бр. 57 от 2016 г.) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, посочените в ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители и заместник областните управители не могат да:
1. заемат друга държавна длъжност;
2. упражняват търговска дейност или да са управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици;
3. са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация;
4. упражняват свободна професия, с изключение на научна или преподавателска дейност или упражняване на авторски и сродни права.
5. (нова – ДВ, бр. 17 от 2013 г.) бъдат ръководители на предизборен щаб на партия, коалиция от партии или инициативен комитет.
6. (нова – ДВ, бр. 17 от 2013 г.; отм. бр. 19 от 2014 г., в сила от 05.03.2014 г.)
(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 82 от 2012 г.; предишна ал. 7, бр. 57 от 2016 г.) Министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите, когато по силата на закон или акт на Министерския съвет участват в съвети, комитети, комисии, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, не получават възнаграждение. Заместник-министрите, посочените в ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители и заместник областните управители могат да участват като представители на държавата или общината в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни групи, органи на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица, или органи на управление и контрол на юридическите лица, създадени със закон или вътрешноведомствен акт, за което не получават възнаграждение.
(9) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 24 от 2006 г.; предишна ал. 7 – ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; предишна ал. 8, бр. 57 от 2016 г. ) Органите по ал. 4 издават индивидуални административни актове.