– какъв е характерът на задължението за опазване здравето на българските граждани, както и за предоставянето на медицинска помощ в чужбина и това задължение на държавата ли е, на държавен орган или на друг орган; заплащането на медицинско обслужване в чужбина на лица, пострадали от ядрена авария или радиационна аварийна обстановка, предоставено по силата на Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка, представлява задължение на държавата или на работодателя, съответно – на лицето, ползващо се от наемен труд по силата на граждански договор, чиито работници са пострадали; възможно ли е при заплащането на лечението да възникнат суброгационни права за държавата, без да са възникнали регресни такива срещу работодателя, съответно срещу лицето, ползващо се от наемен труд по силата на граждански договор; за да се признае правото на суброгация следва ли ищецът в съдебното производство, в условията на пълно и главно доказване, да установи съществуването на регресните си права, като предпоставка за възникване на суброгационните му такива; интересът на държавата да осигури необходимото лечение на своите граждани може ли да се разглежда, в светлината на нормата на чл. 74 ЗЗД, като правен интерес да се изпълни чуждо задължение; за да се установи размерът на обезщетението съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, ищецът следва ли да установи както размера на причинената вреда, така и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване; възможно ли е лице, на което е била възложена работа, допринесло е за настъпване на вредоносни последици, претърпяло е увреждания от тази работа, да получи обезщетение за претърпени вреди; представлява ли нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, ако искът е предявен в лева, а съдът присъжда сумата в евро.