Валутен риск

– „ В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в национална валута на страната, а не в чуждестранната валута / швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор и кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договора сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщането на кредита.“ Поставени са още множество въпроси, които са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са свързани с приетото от въззивния съд относно признаването за неравноправни на редица клаузи свързани с договорената и усвоена валута по банковия кредит, сключен от страните.

– „ В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в национална валута на страната, а не в чуждестранната валута / швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор и кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договора сключен в националната валута на страната и в коя валута се дължи връщането на кредита.“ Поставени са още множество въпроси, които са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са свързани с приетото от въззивния съд относно признаването за неравноправни на редица клаузи свързани с договорената и усвоена валута по банковия кредит, сключен от страните.

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касационната жалбоподателка само формално е изпълнила изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представлява повторение на доводите по касационната жалба, които бяха възпроизведени от настоящия състав при обсъждането на жалбата. Тези доводи биха съставлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Те не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Съобразно разясненията по цитираното тълкувателно решение непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.

За задължението на съда да се произнесе по предявен иск или наведено възражение, а при липса на такива – по служебен почин, относно неравноправния характер на клауза в потребителски договор, регламентиран от ЗЗП, и да я прогласи за нищожна при изискуемите правни и фактически основания за това.

Кога една валута се счита за стабилна и допустимо ли е на банка, която професионално се занимава с финанси, да се възложи в тежест да прогнозира за целия срок на договора курса на валутата, в която е отпуснат кредита и то 15 години преди изтичане на срока на договора?

за добросъвестността на банката при предоставяне на информация относно валутния риск.

– 1/ „ Като се има предвид, че валутата на кредита е част от същественото съдържание на всеки договор за ипотечен и банков кредит сключен с потребител, подлежи ли на преценка за неравноправност или е изключена от контрола по същество клауза от договор за кредит, сключен с потребител, с която страните са уговорили, че погасителните вноски са дължими във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен „2/„ Ясна и разбираема ли е договорна клауза в договор за ипотечен кредит сключен с потребител и в чуждестранна валута, която съставлява част от основното съдържание на Договора, и с която страните са се разбрали кредитът да се предоставя в определена чужда валута, но равностойността на кредита е посочена в националната валута, а точния му размер се определя в деня на усвояване на кредита, 3/ „ Допустимо ли е съдът в мотивите на решението да приеме, че страните по договор за ипотечен кредит сключен в чуждестранна валута са постигнали съгласие за кредит в евро / лева, а не в ясно и изрично записаното в договора за кредит валута – щвейцарски франка. Поддържано е противоречие с практика на СЕС, като са цитирани части от решение по дело С-186/2016 СЕС и определение по дело С-119/2017 СЕС и пространно е обсъдена тази практика, както и заключението на Генералния адвокат по дело С-186/2016 СЕС, Директива 93/2013 и други актове на СЕС. В същата насока и отново във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са поставени въпросите –„ Към кой момент следва да се преценява, че дадена договорна клауза е в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен кредит, сключен в чуждестранна валута/ швейцарски франка/ към която еврото / лева няма фиксиран курс“, както и въпрос в същата хипотеза дали е допустимо неблагоприятните последици да се възложат на търговеца. В хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил въпросите -1/ „Основният характер на задължението по договора за ипотечен банков кредит- че то е в чужда валута – променя ли се от обстоятелството, че взетите назаем суми е била използвана от кредитополучателя не във валутата, уговорена в договора за кредит – швейцарски франкове, а в друга валута евро/лева, 2/ Отговаря ли на изискването да бъде изразена на ясен и разбираем език договорна клауза от договор за ипотечен банков кредит, която предвижда кредитът да се погасява в чуждестранна валута, в която същият е разрешен и усвоен, ако нейното икономическо съдържание е разяснено и чрез друга клауза от договора, с която кредитополучателят е предупреден за валутния риск… 3/ „Когато договор за ипотечен банков кредит е сключен в чуждестранна валута и е уговорено погасителните вноски да са в същата валута, при което потребителят може да избере да набави необходимото количество чуждестранна валута не само от кредитодателя по договора – банката, но и от трето лице, неравноправна ли е договорената клауза за съгласие на потребителя с промяната на валутния курс…4/„ При договор за банков кредит в чуждестранна валута за сметка на страна с валутен риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева / евро, ако в договора за кредит е говорено кредитополучателя да поеме целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитополучателя поема риска при понижаване на курса на валутата. „Като процесуалноправен е формулиран въпроса – „ Може ли съдът да присъди връщането на суми в евро въз основа на неравноправна клауза от договор, ако страните са договорили договор за кредит в швейцарски франкове и погасителните вноски са плащани в същата валута.

дали е неравноправна клаузата на чл. 23 от основния договор въззивната инстанция е изложила съображения, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. От данните по делото /ССчЕ/ съдът е заключил, че се след сравнително стабилен период от 2008г. е започнала промяна /повишаване/ на валутния курс на чуждестранната валута. БАС е обсъдил, че по делото не се е доказало, че банката е предоставила на кредитополучателите преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчно информация, която би им позволила да извършат разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията си по кредита, т. е. - да преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Средният потребител няма представа на база общата си култура за смисъла на „пропуснатите ползи“, като вид вреда от промяната на валутните курсове и новите лихви при превалутиране на кредита. Представителят на банката дори и да е разяснил на кредитополучателите преди сключване на договора, че е възможно франкът да увеличи курса си, не е обяснил подробности относно стойностите му в ретроспективен план, нито са били обсъждани въпросите на глобалното световно ориентиране към франка, като най-сигурна към онзи момент валута. Поради което съдът е заключил, че банката е нарушила принципа на добросъвестност, като процесната договорна клауза е довела до значителна неравнопоставеност между страните и то в ущърб на потребителя. Предвид извода за нищожност на клаузата, прехвърляща риска от промяната във валутния курс на швейцарския франк, БАС е счел за приложими клаузите на първоначалния договор за кредит между страните, без тази по чл. 23. Въз основа на ССчЕ, на която е възложено да изчисли размера на дължимата главницата при прилагане на курса на швейцарския франк, който е бил към датата на усвояване на кредита, решаващият състав е установил, че в резултат на превалутирането при рефинансиране на кредита на 04.07.2012г. неоснователно в главницата е била включена сумата от 15727,45 евро и върху нея за исковия период 10.09.2014г.-10.09.2019г. е била начислена лихва в размер на 5 188,09 евро. Допълнителната ССчЕ е дала заключение относно размера на надвнесената сума за възнаградителна лихва– 4 301,20 евро за двамата кредитополучатели.

1. „Уговорките в сключените допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, нищожни ли са на основание чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД, и налице ли е анатоцизъм“; 2. „Таксите по своя характер не са лихви, поради което по отношение на тях не е налице олихвяване на изтекли лихви, следва ли съдът да приложи погасителната давност с решението по релевирано с отговора на исковата молба възражение?“; 3. „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ и преструктурирането по чл. 13 Наредба №9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД, следва ли съдът да се произнесе по релевираната нищожност чл. 26 ЗЗД приет обратното с решението неоснователност релевирани с отговора на исковата молба и с въззивната жалба възражения?“; 4. „Дали съдилищата са длъжни служебно, без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност на уговорка в потребителски договор?“ и 5. „Неравноправни ли са клаузите в договор за банков кредит, в които банката отпуска и се усвоява от клиента кредит в левовата равностойност на определена сума в швейцарски франкове, а се задължава клиентът да погасява в друга валута/в швейцарски франкове/, която банката му продава по курса за деня и в която всички вреди от валутните промени и валутния риск са възложени в тежест само на потребителя?“. Касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, което обосновава с доводите, изложени по - горе за недопустимост на обжалвания акт. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

и на противоречие с правото на СЕС. Поддържа се теза за съответствие на решението с формираната по аналогични случаи практика на Върховния касационен съд, респ. – за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания за несъобразяването му със закона. С искането за недопускане на въззивния акт до касационно обжалване се претендира и присъждането на направените в производството разноски, съобразно приложен списък.

„1. Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, пар. 1, т. 1, б. в Вриложението към чл. 3, пар. 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага; 2. При положителен отговор на първия въпрос, дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута“.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За наличието на противоречие между твърдението в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит и искането за осъждане на ответника за заплати дължимата главница за период преди подаване на иска. (По иск на „Юробанк България“ АД срещу физическо лице за заплащане на главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане)

Относно правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1, т. 1, б. „в“ от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага? 2. При положителен отговор на първия въпрос, дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.