Уволнение

Необходимо е да влезете в профила си, за да изпратите обратна връзка.

По-долу можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “ Уволнение” и публикувани в системата на “ Българското прецедентно право”.

Виж още:

Дисциплинарно уволнение

Незаконно уволнение

Свързана съдебна практика:

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
1) Поради какви причини е внесъл сигнал в МОСВ от 29.06.2021 г., чрез администрацията на президента, след като е бил наясно, че по повод негов сигнал от 10.03.2021 г. Агенцията за ядрено регулиране е издала констативен протокол от 19.04.2021 г. с крайно заключение, че не са установени нарушения, както и че по повод негов сигнал до АДФИ от 08.09.2020 г., препратен по компетентност на МОСВ и заведен в РИОСВ-Враца на 13.10.2020 г,. е съставен констативен протокол от 20.10.2020 г., като заключението е, че са спазени изискванията на Закона за управление на отпадъците и приложимите подзаконови нормативни актове; 2) Поради какви причини за посочените в сигнала обстоятелства не е регистрирал несъответствие в ИС ОЕД на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД (вътрешна система за сигнали на работодателя) или не е подал анонимна бланка за регистриране на забележки/несъответствия в поставените за целта кутии в съответствие с установения вътрешен ред, преди да сигнализира държавни институции. Заповедта е връчена на служителя на 15.07.2021 г. С писмен отговор от следващия ден (16.07.2021 г.) А. заявил, че не е подавал сигнал до МОСВ, както и че не е установил/възприел обстоятелства, които да подлежат на регистрация в ИС ОЕД или анонимна бележка. С обжалваната в настоящото дело заповед №г. на изпълнителния директор на дружеството на А. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ за това, че „умишлено е подал сигнал за извършени от работодателя нередности (неправилно третиране на радиоактивни отпадъци), за които нередности към момента на подаване на сигнала е знаел, че не са извършени, с което е злепоставил “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД пред съответните държавни институции (МОСВ, РИОСВ- Враца и Администрацията на Президента) и е злоупотребил с доверието на работодателя, тъй като трудовият договор се сключва с оглед личността на служителя, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнение на задълженията (чл. 67, т. 1 Правилника за вътрешния трудов ред), както и за това, че умишлено е нарушил вътрешните технологични правила, посочени в други вътрешни актове на работодателя – “Правила за осигуряване на качеството. Управление на несъответствията, коригиращи и превантивни действия“ и “Инструкция по безопасност. Ред за докладване и анализ на събития от ниско ниво и почти събития в “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД“, като не е спазил вътрешния ред за докладване на нередности, а директно е сигнализирал държавните институции, т. е. докладваните от него нередности са станали достояние на трети лица, с което е накърнил авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да организира, ръководи и контролира трудовия процес, с което е нарушил трудовата дисциплина (нарушения по чл. 83, т. 6 ПВТР и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ), което представлява злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.“ Заповедта е връчена на служителя на 27.07.2021 г.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първата група въпроси са процесуалноправни и се свеждат до въпросите дали при преценката за обективното наличие на заболяване към момента на връчване на уволнителната заповед, съдът е длъжен да извърши съвкупна преценка на всички доказателства по делото при съобразяване на доказателствената тежест, както и да назначи вещо лице, което да отговори еднозначно на въпроса страда ли работника или служителя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение от болест, за която има закрила по чл. 333 КТ; възможно ли е съдът да обоснове решението си единствено на медицински документи, съставени в противоречие с действащата към момента на издаването им правна рамка и чия е доказателствената тежест, че работникът или служителят боледува от болест, посочена в Наредба №5/1987 г. когато работодателят е оспорил твърденията му в исковата молба, че при издаване на заповедта за прекратяване е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. По тези въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №230 от 1.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г. на III г. о., решение №287/27.12.2018 г. по гр. д. №253/2018 г. на IV г. о., , решение №107/25.06.2019 г. по гр. д. №2737/2018 г. на III г. о. и цитираната в него съдебна практика, вкл. и задължителната такава – ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същата хипотеза /противоречие с практиката на ВКС – отново решение №230 от 1.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г. на III г. о./ е поставен и материалноправния въпрос какви са предпоставките на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, и по-специално трябва ли работникът или служителят обективно да страда от заболяване по Наредба №5/1987 г., за да е налице задължение на работодателя да проведе процедурата по чл. 333 КТ, като условие за законосъобразност на уволнението.
Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
За предпоставките при упражняване на право на уволнение в хипотеза на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, като твърди противоречие с решение №63/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №674/2014 г., II т. о.; ТР №1/2001 г., ОСГК на ВКС и решение №157/08.11.2011 г. на ВКС по т. д. №823/2010 г., II т. о.; следва ли премия, фактически заплащана ежемесечно, но изрично нерегламентирана в правилата за работна заплата в предприятието, вкл. в писмена форма, да се включва при изчисляване на обезщетението по чл. 225 КТ, като поддържа, че въпросът от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
1. „От кой момент уволнението по чл. 328, ал. 2, т. 3 КТ се счита за извършено – от датата на издаване на заповедта за уволнение или от изтичането на срока на даденото предизвестие по чл. 326, ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ?“; 2. „От кой момент уволнението по чл. 328, ал. 2, т. 3 КТ се счита за извършено в хипотезата на неспазване на срока на даденото предизвестие и изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ?”; 3. „Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът длъжен ли е да разреши въведения с иска правен спор след като обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на страните в процеса, надлежно въведени в процеса?”; 4. „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?” и 5. „Разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи на ответника и негови възражения по наведени от ищеца твърдения?”. Сочи, че първият и вторият въпроси са решени в противоречие с решение №573/30.10.2009 г. по гр. д. №5163/2008 г. на ВКС, II г. о., решение №873/18.01.2011 г. по гр. д. №1757/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №22/04.02.2014 г. по гр. д. №3146/2013 г. на ВКС, III г. о., третият с решение №190/07.02.2018 г. по гр. д. №180/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение №115/30.04.2013 г. по т. д. №805/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №223/19.06.2013 г. по гр. д. №1006/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др., четвъртият и петият с решение №274/16.03.2016 г. по гр. д. №5031/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение №400/28.05.2018 г. по гр. д. №650/2018 г. на ВКС, III г. о., определение №255/12.03.2016 г. по гр. д. №436/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
при преценката за тежестта на наложеното дисциплинарно наказание по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ длъжен ли е съдът да изследва цялостното противоправно поведение на работника, както и съдържанието на дадените обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ; кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението и има ли работодателят самостоятелност да преценява нарушението на вътрешните правила, по отношение на труда в предприятието, с оглед обективното и субективното отношение на служителя. Твърди, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение №138 от 13.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №5715/2013 г., IV г. о.; решение №109 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. №3323/2017 г., IV г. о; решение №694 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №280/2009 г., IV г. о.; решение №447 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. №1052/2009 г., III г. о.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
се твърди да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Какво е необходимото съдържание на акта на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ и в частност трябва ли съдържанието на този акт да изразява по несъмнен начин волята на работодателя за отмяна на уволнението, а не за някакво друго правно действие?
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касаторът поставя следните: кои притежавани или придобити универсални качества на личността или вътрешно присъщи признаци следва да се изведат като такива, характеризиращи признака “лично положение; допустимо ли е на основание отменени и влезли в сила съдебни решения, относно отмяна на прилагани спрямо определена личност налагани дисциплинарни наказания, съответно при отмяна на заповед за уволнение поради съкращаване на две инстанции /в момента висящо касационно дело №2760/2021 на ВКС, IV г. о./ и преценката на тези факти в съвкупност с останалите писмени и гласни доказателства по делото, да се изведе извод за тенденциозност и специално отношение на представителя на работодателя към личността (качеството “лично положение) на определен служител, което отношение да обосновава в пълна степен признака “лично положение; чия е доказателствената тежест в този случай – на работодателя или на лицето, търсещо защита по ЗЗДискр; следва ли в предния случай да се изследва въпросът относно законосъобразността на действията на работодателя по реда на ГПК, ако последният оспори твърденията на ищеца по ЗЗДискр, с които последният не е съгласен, или не; при какви условия и предпоставки конфликта (като понятие сблъсък на интереси и междуличностен конфликт) на работното място може да прерасне в неравнопоставено третиране на две или повече сравними лица при сравними сходни обстоятелства (пряка дискриминация) и при по неблагоприятно третиране на основание привидно неутрални разпоредби (непряка дискриминация).
Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №г. на ОСГТК на ВКС, например №гр. д.№г. на ІІІ г. о., №394 по гр. д.№1520/2011 г. на ІІІ г. о., №391 по гр. д.№201/2011 г. на ІІІ г. о., №395по гр. д.№159/2011 г. на ІІІ г. о., №3 по гр. д.№637/2011 г. на ІІІ г. о, №51 по гр. д.№465/2011 г. на ІV г. о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
1. „Длъжен ли е съдът в производства по трудово-правни спорове да даде указания на ответника да представи доказателства, заедно с отговора на исковата молба под страх от преклузия, респ. ако не ги е дал може ли ответникът да релевира такива в първото по делото заседание?“ и 2. „Ако съдът не решава трудово-правния спор по реда на Глава XXV от ГПК, може ли да се правят доказателствени искания, респ. да се представят доказателства в първото по делото заседание при условие, че не са направени такива до този момент?”. Сочи, че по въпросите не е формирана практика на ВКС, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Огледът на видеозапис по реда на чл. 204 ГПК допустим способ ли е за събиране на доказателства?
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
е необходим с оглед точното прилагане на закона и прилага тълкувателни решения и решения на ВКС без да уточнява кое от тях към кой от въпросите се отнася и без да обосновава съществуващо противоречие между разрешенията на въззивния съд и разрешенията в посочените решения на ВКС.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
във връзка с доводите, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - определение №599/22.12.2016 г. по гр. дело №3989/2016 г. на ІV г. о.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Препращането към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да обсъди всички доказателства, възраженията на страните и да постанови свои мотиви, като изложи в решението фактическите си и правни изводи по съществото на спора, посочвайки въз основа на кои точно доказателства намира едни факти за установени, а други за недоказани, както и следва ли съдът да анализира всички доказателства по делото и да посочи на кои от тях дава вяра, кои не кредитира и защо и да постанови решението си след съвкупната им преценка? – твърди се противоречие с решение №6024/06.10.2021 г. по гр. д. №38/2021 г. на ВКС; 2/ Следва ли съдът да установи дали е извършено нарушение на трудовата дисциплина, включително при евентуално неизпълнение на задължения от страна на други работници/служители, имащи отношение към трудовата злополука и с оглед релевантните обстоятелства да прецени доколко това неизпълнение изключва дисциплинарната отговорност на работника – в случая И. С.? – твърди се противоречие с решение по гр. д. №2037/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. №15/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. №387/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение №1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение по гр. д. №3248/2013 г. на ВКС, ІV г. о.. Касаторът счита и че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като съдът не е анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях. (По искове на основание чл. 344, ал. 1 КТ)
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Какви са правните последици от изтичането на срока на предизвестие и издаване на заповед за уволнение, която е връчена след този срок?
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение?
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Длъжен ли е работодателят да прави при подбора сравнителна оценка на квалификацията и качеството на работата на всички обхванати от подбора лица и съответно да събира нова допълнителна информация само с оглед извършването на подбор, за да установи кой работи по-лошо от другите, или следва само въз основа на събраната от него до момента информация да прецени кой от служителите му е по-полезен с оглед интересите на институцията. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие със задължителната съдебната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №3/16.01.2012 г. по т. д. №3/2011 г., според което преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се на приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По втория допълнителен селективен критерий не е изложена мотивирана обосновка, а се поддържа бланкетно, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл. 290, ал. 1 ГПК/. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Непосочването на правнен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Такъв е разглежданият случай. Касаторът не е формулирал нито един правен въпрос, по който да се произнесе ВКС. Не е посочена или представена задължителна съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи. Изложените в изложението към касационната жалба твърдения, представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение, които не се разглеждат във фазата по селекцията й. Липсата на формулиран въпрос, изключва приложението на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
1/ „Задължен ли е работодателят да представи като доказателства щатните разписания, приети преди и след уволнението, за установяване на законността на уволнението?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №417 от 01.12.2015 г. по гр. д №2512/2015 г. на IV г. о. и решение №296/27.06.2012 г. по гр. д №1712/2011 г. на IV г. о.; 2/ „Какъв е обхватът на съдебната проверка по отношение на законосъобразността на извършения подбор и разполага ли въззивният съд с правомощия да преценява относимостта на зададен от работодателя критерий за подбор към извършваната от служителя трудова дейност и компетентността на членовете на комисия по подбор?“ – твърди се противоречие с приетото в ТР №3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. №3/2011 г. на ОСГК на ВКС, с решение №223 от 18.11.2019 г. по гр. д. №1501/2019 г., IV г. о., решение №121/29.10.2020 г. по гр. д. №4120/2019 г., III г. о. и решение №251/27.07.2015 г. по гр. д. №6970/2014 г., IV г. о.; 3/ „Следва ли при преценката за извършеното от работодателя съкращаване на щата и законосъобразността на проведения подбор да бъдат съобразени и обсъдени всички представени по делото доказателства?“ – сочи се противоречие с приетото в мотивите по т. 1 ТР №3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. №3/2011 г. на ОСГК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в решение №251/27.07.2015 г. по гр. д. №6970/2014 г., на IV г. о., решение №363 от 04.05.2010 г. по гр. д. №922/2009 г., IV г. о. и решение №417 от 01.12.2015 г. по гр. д №2512/2015 г. на IV г. о.

Заповед за дисциплинарно уволнение
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина "Заповед за дисциплинарно уволнение" и публикувани в системата на "Българското прецедентно право".
Незаконно уволнение
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина "Незаконно уволнение" и публикувани в системата на "Българското прецедентно право".
Дисциплинарно уволнение
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина "Дисциплинарно уволнение" и публикувани в системата на "Българското прецедентно право".
чл. 128а, ал. 3 КТ
Задължение на работодателя за издаване на документи
Чл. 128а. [...] (3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
чл. 358, ал. 1 КТ
Давност
Чл. 358. (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2;
2. 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение; 3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.
чл. 358 КТ
Давност
Чл. 358. (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2 ;
2. 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.
(2) Сроковете по предходната алинея започват да текат:
1. за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването;
2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
(3) Срокът по ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда.
чл. 327, ал. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие
Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:
1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;
2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;
3. работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
3а. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;
4. преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс;
5. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.);
6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура;
7. работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време;
7а. работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа.
8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен;
9. постъпва на държавна служба.
10. работодателят преустанови дейността си;
11. работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие.
12. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(2) В случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
(3) Редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие
Чл. 327. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:
1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;
чл. 93, ал. 1 КТ /отм./
Чл. 93. (Изм. и доп. - Изв., бр. 92 от 1957 г.) В случай, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за неправилно от администрацията, съда или помирителната комисия, той се възстановява на работа, като му се заплаща обезщетение по размера на последното получено повременно месечно трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от два месеца.
чл. 198, ал. 1 КТ
Предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания
Чл. 198. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на срока по ал. 1 на предходния член, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването има действие занапред.
чл. 198 КТ
Предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания
Чл. 198. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на срока по ал. 1 на предходния член, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването има действие занапред.
(2) Заличаването на наказанието по предходната алинея се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.
чл. 197 КТ
Заличаване на дисциплинарните наказания
Чл. 197. (1) Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им.
(2) Заличаването има действие занапред. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.
чл. 350 КТ
Вписване на уволнението и възстановяване на изгубена трудова книжка
Чл. 350. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
(2) Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на работника или служителя се издава нова трудова книжка от съответната инспекция по труда. В този случай работодателят представя на инспекцията по труда необходимите данни от предишните работодатели.
(3) Когато трудовата книжка бъде изгубена от работника или служителя, инспекцията по труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от работника или служителя достоверни данни.
чл. 130г КТ
Срокове за информиране и консултиране
Чл. 130г. (1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение:
1. съдържанието на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна;
2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация;
3. сроковете и предмета на консултации;
4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации.
(2) В случай че не се постигне споразумение по ал. 1:
1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети;
2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им;
3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда или трудовите правоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени;
4. консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се провеждат в срок до две седмици след предоставяне на информацията.
(3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123 или 123а или до масови уволнения, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б.
(4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави - да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.
чл. 345, ал. 2 КТ
Възстановяване на предишната работа
Чл. 345. [...] (2) Работник или служител, уволнен по чл. 330, ал. 1 , се възстановява на предишната работа по реда на предходната алинея въз основа на влязла в сила оправдателна присъда.
чл. 327 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие
Чл. 327 (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:
1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;
2. работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;
3. работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;
3а. в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;
4. преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс;
5. (отм. ДВ 46/2007);
6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура;
7. работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време;
7а. работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа, и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, което осигурява временна работа.
8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен;
9. постъпва на държавна служба.
10. работодателят преустанови дейността си;
11. работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие. 12. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(2) В случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
(3) Редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
чл. 333, ал. 6 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. [...] (6) Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.
чл. 333, ал. 5 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. [...] (5) Бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 , както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 . В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.
чл. 333, ал. 4 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. [...] (4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
чл. 333, ал. 3 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. [...] (3) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ
Закрила при уволнение
Чл. 333. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 17.12.1999 г., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.; изм., бр. 108 от 2008 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: [...]
8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
чл. 130а КТ
Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение
Чл. 130а. (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определят от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.
(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за:
1. причините за предвижданите уволнения;
2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;
3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;
4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329 на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;
5. периода, през който ще се извършат уволненията;
6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията.
(3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок три работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.
(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови уволнения.
(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.
(6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масови уволнения.
(7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.
чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. последно НМРАВ
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2;
чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. първо НМРАВ
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: 1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.; изм., бр. 28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2;
чл. 339, ал. 1 КТ
Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор
Чл. 339. (1) За прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор с изключение на дисциплинарното уволнение.
чл. 339 КТ
Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор
Чл. 339. (1) За прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор с изключение на дисциплинарното уволнение.
(2) В случаите на предходната алинея, когато за прекратяването на трудовото правоотношение е необходимо волеизявление на работодателя, то се замества от решение на избирателното тяло.
чл. 330 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие
Чл. 330. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда.
(2) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:
1. работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;
2. на работника или служителя бъде отнета научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитата степен;
3. служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на съответната съсловна организация по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите;
4. (отм. ДВ 52/2004);
5. работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;
6. работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен; 7. работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;
8. е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1.
9. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
10. педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.
11. работникът или служителят не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
чл. 326 КТ
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие
Чл. 326. (1) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
(2) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1-4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.
(3) За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.
(4) Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.
(5) (Отм. ДВ 100/1992)
чл. 325 КТ
Общи основания за прекратяване на трудовия договор
Чл. 325. (1) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:
1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;
2. когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1;
3. с изтичане на уговорения срок;
4. със завършване на определената работа;
5. със завръщане на замествания на работа;
6. когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;
7. (отм. ДВ 100/1992);
8. с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса;
9. при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;
10. със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;
11. със смъртта на работника или служителя;
12. поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.
(2) Трудовият договор по чл. 68, ал. 6 се прекратява с прекратяването на дългосрочната командировка по Закона за дипломатическата служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие.

« Обратно към нормативния акт/термините

Бъдете в крак с практиката!

Бъдете в крак с практиката!

Настройки на Поверителността

Можеш да превключваш различни видове бисквитки с плъзгача:

Този сайт ще

Този сайт няма

Този сайт ще

Този сайт няма

Този сайт ще

Този сайт няма

Този сайт ще

Този сайт няма