е релевантен за спора, тъй като е обусловил крайните изводи по спора. Необосновано е приложното поле на въведеното по него допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според дадената в т. 4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС дефинитивност на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, касаторът поддържа, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не поставя допълнителни условия за възникване на правото на предпочтително удовлетворяване на обезпечените вземания със запор, вписан по реда на ЗОЗ, и е недопустимо по тълкувателен път към фактическия му състав да са добавят нови елементи. Не сочи наличие на неправилна, поради неточно тълкуване, съдебна практика, която се нуждае от промяна, не поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, нито обосновава непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да създава необходимост от съдебна практика по въпроса. Ето защо, искането за допускане на касационно обжалване по формулирания правен въпрос следва да се остави без уважение.