1. Има ли вещнопрехвърлителен ефект постановление за възлагане, което е издадено по публична продан, завършила след обявяването на длъжника в несъстоятелност; 2. Има ли вещнопрехвърлителен ефект постановление за възлагане, което е издадено след като разрешителното определение по чл. 638, ал. 3 ТЗ в полза на взискателя е било отменено от съда по несъстоятелността; 3. Противопоставимо ли е на кредиторите на несъстоятелността възлагателно постановление, издадено по спряно на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнително дело и при липса на разрешително определение по чл. 638, ал. 3 ТЗ; 4. Може ли да влезе в сила възлагателно постановление, което е издадено след спиране на изпълнителното дело на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ и докато така спряното изпълнително дело не бъде възобновено; 5. Приложима ли е разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ и спрямо възлагателни постановления, издадени след настъпило на основание чл. 638. ал. 1 или ал. 4 ТЗ спиране или прекратяване на изпълнителното дело; 6. В случай, че чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ не намира приложение за възлагателни постановления, издадени след настъпило на основание чл. 638, ал. 1 или ал. 4 ТЗ спиране или прекратяване на изпълнителното дело, то какъв е процесуалният ред, по който кредиторите на несъстоятелността могат да се защитят срещу подобни порочни възлагателни постановления и да бъде гарантиран реалният защитен ефект на чл. 638, ал. 1 и ал. 4 ТЗ; 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, включително доводите в отговора на исковата молба и в писмената защита на въззиваемата страна пред първата инстанция, както и всички релевантни факти и доказателства по делото; 8. Длъжен ли е съдът да основе правните си изводи на доказателствата по делото и да не извращава тези доказателства. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.