/приложимост на нормата на чл. 452 ГПК/, който е по съществото на спора. Поддържа се и неправилност на изводите на съда, че провеждането универсалното принудително изпълнение изключва възможността ищецът да се ползва от правата си по индивидуалното изпълнение и по наложения запор. Твърдението е, че по реда на чл. 711 и чл. 715 ГПК не са били постановени „от синдика общ запор и възбрана, поради което допуснатият по-рано в изпълнителното производство в полза на дружеството запор действа и към настоящия момент. Поддържаната теза е, че съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ, и за да настъпят последиците на изр. 2 /наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността/ е необходимо спряното изпълнително производство да е прекратено, каквато прекратяване не е налице.